Валиант
- Автор: Донър Лорън
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Валиант». Краткое содержание книги:
— Обичам те!
— Така ли? — Думите му разтопиха сърцето й.
— Ти си всичко за мен. — Огромният мъж внезапно се плъзна от дивана и приближи на колене към нея. Взе лицето й в шепи. — Щастлив съм за първи път в живота си и ти си причината. Искам да прекарам остатъка от дните си с теб, Тами. Виждам изненадата ти, относно тази бърза женитба, но това, което искам с цялото си сърце, си именно ти.
— Хм. — Адвокатът отново прочисти гърлото си. — Трябва ли да се върна по-късно?
— Не! — Валиант оголи зъби, след което изражението му се смекчи. — Обичам те! Ти си моя и аз съм твой. Нещата ще проработят — искаме да бъдем заедно, щастливи сме и сме приятели.
Тами се взря в очите му, не можеше да отмести погледа си. Той вярваше във всяка дума, която изричаше. Виждаше го толкова ясно, колкото златните точици в екзотичните му очи. Последните няколко дни с него бяха най-хубавите в живота й.
Трябваше много да работят върху връзката си, но нима всички двойки нямаха проблеми? Прецени, че ще се справят. Представата за живот без него изглеждаше ужасна. Искаше да заспива всяка нощ и да се събужда всяка сутрин в прегръдките му; да правят любов. Знаеше какви са чувствата й към него. Беше невъзможно да не се влюби до уши.
— Добре. Аз също те обичам. — Тами се усмихна. — Съгласна съм. Отмести се от пътя ми и ме остави да подпиша документите.
Адвокатът изглеждаше облекчен, когато Валиант седна, а Тами се наведе напред, за да сложи подписа си върху формулярите, които й подаде. Може би правеше грешка, но когато погледна към любовника си, реши, че той струва много повече, отколкото риска, който поемаше. Понякога човек трябва да прати всичко по дяволите. Тя се усмихна. Такъв е животът!
Понякога това е по-добре от нищо.
— Е, аз бях до тук! — Адвокатът бързо набута документите в куфарчето си и се изправи. — Беше ми много приятно да се запозная и с двама ви. — Той почти се затича към вратата и избяга от апартамента им.
— Това беше една голяма лъжа. — Тами се засмя. — Той искаше да се отърве колкото може по-бързо от нас, усетих го.
— Аз го плаша. Помирисах страха му.
— Наистина ли? А аз си помислих, че е раздразнен, защото не пожелах веднага да сложа подписа си върху документа. Наистина не изглеждаше щастлив да бъде тук.
— Боеше се от мен. — Валиант се усмихна. — Страхът има мирис, секси. — Той се наведе по-близо до нея. — Подуших твоя, когато те срещнах за първи път. Миришеш сладко, когато се боиш, и това ме възбужда.
— Е, в такъв случай се обзалагам, че съжаляваш, тъй като не ме плашиш вече.
— Ти се боиш, когато се ядосам на другите. Мислиш си, че ще им навредя. — Той се приближи още. — Винаги се чудя, за тях ли се страхуваш или за мен?
— За тях. Определено. Знам, че най-напред ще им сриташ задниците и после ще ги питаш за имената.
— Не ми пука как се казват, ако ме ядосат прекалено.
— Просто така се казва — разсмя се тя. Притисна се към Валиант и потри с длан гърдите му, като си пожела да не беше облечен с фланелка. Обичаше да докосва голата му кожа. — Опитвам се да ти кажа, че съм сигурна в твоята победа, но не желая да убиваш никого.
— Защо не?
— Ами, не искам да прекараш целия си живот зад решетките.
— Нашите закони тук не са като онези, с които си свикнала. — Той сви рамене. — Никога не бих убил без основателна причина. И няма да бъда наказан за това.
На вратата се позвъни и Тами се стресна. Валиант се намръщи, преди да стане от дивана, но тръгна към вратата и рязко я отвори.
Тами се вторачи в Новия вид, който стоеше там. Никога не го бе срещала преди, но й изглеждаше някак познат. Просто не можеше да си спомни откъде. Мъжът бе висок, някъде около метър деветдесет и пет, с дълга, леко къдрава черна коса и най-тъмните котешки очи, които някога бе виждала.
Той се усмихна широко на Валиант, при което острите му зъби проблеснаха, и поглади с ръце бедрата си. Беше облечен в скъп, шит по поръчка, черен костюм, който не прикриваше опасните вибрации, излъчвани от него. Тами се напрегна.
Валиант не отвърна на усмивката му.
— За мен е чест, че си тук.
Непознатият кимна.
— Благодаря ти, че го казваш. Чух вестта и исках лично да те поздравя за намирането на съпруга. Знам колко си развълнуван. Това е чудесна новина.
— Да. Благодаря ти. — Валиант се усмихна. Отмести се встрани, за да може непознатият да влезе вътре. — Джъстис Норт, бих искал да те запозная с моята Тами.