Червения рицар
- Автор: Камерън Майлз
- Серия: Синът на предателя #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илиана Велчева
- Жанр: Эпическое фэнтези
Электронная книга - «Червения рицар». Краткое содержание книги:
В двореца в ума му, на покрития с бели и черни плочи под, подобен на безкрайна шахматна дъска, фигурите се раздвижиха. Приличаха на шахматни, но не съвсем. Имаше пешки, топове и офицери, но и монахини, дървета, рала, катапулти и дракони. Той бавно ги подреди, поставяйки всяка фигура на отделна плоча. После бавно изля силата, която беше събрал, в олтара на средата на пода.
Заклинанието, изпълнено с мощно, но все още нереализирано желание да открие мишената си, все още витаеше в ума на Хармодий, когато той изкачи двадесетте стъпала от обиталището си до върха. Отвори вратата и излезе на масивния дървен балкон, който обикаляше цялата кула. Пролетното слънце ярко грееше, въздухът беше бистър, но бризът навяваше студ.
Магът погледна на югоизток и видя морето. На много левги на юг се простираше Джарси, приличен на картинка от книга с приказки за чифлици и замъци. Той вдигна ръце, освободи фантазма и моментално усети силата зад себе си, на север. Дотук нищо изненадващо.
Бавно обходи балкона, почуквайки глухо с жезъла си по дървения под, а очите му не се отделяха от далечината. Погледна на запад и усиленото му зрение долови бледа зелена мъгла по целия хоризонт. Съвсем нормално за владенията на Дивото. До границата обаче имаше повече път, отколкото мъж, възседнал добър кон, би могъл да измине за пет дни, а зеленият цвят извираше от дълбоките гори зад планините. Заплаха, която си беше там открай време.
Хармодий обиколи кулата и дълго преди да стигне до най-северната ѝ точка, зърна гейзер от яркозелена светлина. Заклинанието му беше силно и той го използваше внимателно, настройвайки го така, че да позволи на очите си да извлекат и последната трошица познание от промяната в зрението му.
Ето го.
Той нагласи магията така, че вместо да поддържа цяла мрежа от лещи, които да отразяват светлината, усилието му се съсредоточи в една-единствена блестяща зелена нишка, по-тънка от паяжина, която водеше директно до кулата. Не се съмняваше, че стига до самите руни на стената зад гърба му.
„По дяволите.“
— За кралицата ли си фантазирах преди малко? — попита той вятъра. — Какъв глупак съм бил.
Не прекъсна нишката, но се отказа от по-голямата част от Имагизрението, което му позволяваше да зърне заплахите, а остатъка намали, докато накрая виждаше единствено проблясващата нишка. Сега могъщият му фантазъм почти не се нуждаеше от златна светлина, която да му дава сила.
Той слезе обратно в кулата, изпълнен с внезапна решимост и внимателно затвори вратата след себе си. Взе жезъла си, първите вълшебни пръчки, които му попаднаха, една чанта и една тежка кама и се върна в библиотеката, оставяйки вратата да зее. Слезе по сто двадесет и двете стъпала до долния етаж, грабна едно тежко наметало и шапка и се опълчи на порива да спре. Мина през отворената врата и я затвори след себе си с ясното съзнание, че и трите котки го наблюдават от върха на стълбите.
Копнееше за съюзник, но същевременно се съмняваше във всичко. Трябваше обаче да се довери на някого. Избра своята кралица, наведе се над писалището зад вратата и написа:
Имам спешна работа на север. Моля ви, предайте на краля, че ужасно се боя, че един древен враг е успял да ме манипулира. Бъдете нащрек.