Четирите цвята на магията
- Автор: Шваб Виктория
- Серия: Сенки на магията #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Емас“
- ISBN: 978-954-357-354-7
- Переводчик: Елена Павлова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Четирите цвята на магията». Краткое содержание книги:
Лайла изпусна със съскане въздух през стиснатите си зъби, но не го прекъсна.
— Бях научил кръвните команди за много неща — продължи Кел. — Ас атера. За растеж. Ас пайрата. За горене. Ас илюмаи. За светлина. Ас траварс. За пътуване. Ас оренси. За отваряне. Ас анаси. За разпръскване. Ас хасари. За лекуване. Опитах се да го излекувам. Порязах си ръката, притиснах я към гърдите на Рай, и изрекох думите. Нищо не се получи… — Кел никога нямаше да забрави образа на принца, проснат на мокрото дъно блед и неподвижен. Беше един от малкото пъти в живота му, когато се бе почувствал нищожен.
— Не знаех какво да правя — продължи Кел. — Реших, че вероятно не съм използвал достатъчно кръв. Прерязах си вените…
Под нетрепващия поглед на Лайла сведе очи към ръцете си и ги завъртя с вътрешната страна нагоре. Загледа се в едва видимите белези.
— Помня как бях коленичил над Рай, тъпа болка се разпростираше нагоре по ръцете ми, а аз притисках длани към него и повтарях думите нескончаемо, до безкрай. Ас хасари. Ас хасари. Ас хасари. Тогава не осъзнавах, че лечебното заклинание — дори кръвна заповед — отнема време. Всъщност, тя вече действаше, още след първото произнасяне. Няколко секунди по-късно Рай се пробуди… — Кел се усмихна тъжно. — Погледна нагоре, видя ме приведен и кървящ, и първото, което каза, не беше „Какво е станало“ или „Къде сме“. Докосна кръвта ми на гърдите си и попита: „Твоя ли е? Всичката ли е твоя?“, аз кимнах, а той избухна в сълзи. Отведох го у дома.
Най-после младежът успя да погледне Лайла в очите — беше се ококорила.
— А какво стана със Сенките? — попита тя, разбрала, че историята свършва тук. — Онези, похитителите му? Били ли са на кораба? Върна ли се за тях? Гвардейци ли прати?
— Точно така стана — потвърди Кел. — Кралят и кралицата проследиха всеки един член на Сенките. И Рай ги помилва всичките.
— Какво? — зяпна Лайла. — След като са се опитали да го убият?
— В това е силата на брат ми. Инатлив е и в последно време мисли с всички други части на тялото си, но не и с главата — но е добър принц. Притежава качество, което липсва на мнозина — емпатия. Прости на похитителите си. Разбираше подбудите им и съчувстваше на страданията им. А и беше убеден, че, покаже ли милост, няма да се опитат да го наранят отново… — Кел сведе поглед към пода. — Аз пък се погрижих да нямат възможност да повторят.
Лайла свъси вежди, осъзнавайки какво ѝ е споделил.
— Нали каза…
— Казах, че Рай им е простил — Кел се изправи на крака. — Аз не споделях мнението му.
Лайла се взираше в него не с шок или ужас, а с определено уважение. Антари размърда рамене и си приглади палтото.
— Май е най-добре да започнем търсенето.
Девойката примигна няколко пъти, явно имаше желание да попита още нещо, но Кел даде ясно да се разбере, че за него разговорът е затворена страница. Накрая тя се осведоми:
— Какво точно търсим?
Кел огледа претъпканите лавици, препълнените витрини и шкафове.
— Бял топ.
III
По време на щателното ровичкане около руините на „Рубинени поля“, Кел бе пропуснал да обърне внимание на пряката, където го бяха пресрещнали враговете при първото му идване — и където остави след себе си два трупа — само преди няколко часа. Ако бе навлязъл в нея, щеше да види, че единият труп е изчезнал — главорезът, когото остави облечен в камък.
Същият бандит сега крачеше по тротоара и си тананикаше тихичко, докато се наслаждаваше на слънчевата топлина и далечните отзвуци от празненствата.
Тялото му не се справяше особено добре. Повече го биваше от другата черупка, разбира се, пияницата в по-мъждивия Лондон, който въобще не изкара дълго. Този тук се държеше далеч по-добре, несравнимо по-добре, но вече целият бе изгорял отвътре и започваше да почернява и отвън, тъмата се разпростираше във вените му и по кожата като петно. Вече не приличаше толкова на човек, колкото на овъглено парче дърво.