Водосрез

— Както и да е. Няма нищо — тя се поколеба. — Може ли да си изпера дрехите?

— Разбира се — той кимна, на вид почти толкова уморен и смачкан, колкото тя се чувстваше. — В стаята ми има халат. Може да го облечеш, докато дрехите ти се перат. Опери и тези на Сара.

— Благодаря.

Тя се насили да му се усмихне по-широко, отколкото имаше желание — опитваше се да залепи счупеното и хидрологът май се поразведри. Може и да не ги вземеше със себе си, като си тръгне, но поне би могла да измъкне бакшиш от него. Или поне по още една нощ за себе си и Сара.

Мария се върна в спалнята и свали кърпите си. Потърси халата. Приятелката ѝ се обърна и се разположи върху цялото легло с опънати ръка и крак, но не се събуди.

Мария се поколеба, загледана в русокосото момиче и зарадвана, че то спи. Доволна, че ще си поспи до късно и поне веднъж — спокойно.

„Влюбена ли съм в нея?“ — запита се.

Знаеше си, че беше желала Сара. И че въобще не се интересуваше от Майк. Определено не и както го искаше Сара. Майк беше мил. Мария бе попадала на предостатъчно готини момчета в живота си, но да гледа Сара, ѝ се струваше така забранено и всепоглъщащо, както когато майка ѝ я спипа да се гали, докато гледаше в един таблет снимки на актрисата Амали Ксю. Когато беше със Сара, се чувстваше наелектризирана, все едно е сграбчила оголен кабел. Мария знаеше твърдо, че не иска да загуби приятелката си.

Порови из оплетените чаршафи за останалите им дрехи. Сръчка Сара:

— Знаеш ли къде ти е полата?

Русокоската промърмори нещо и я отблъсна.

— Добре, сама си пери нещата тогава.

От дневната се разнесе звънец. Мария застина, внезапно осъзнала, че е гола. Къде беше халатът на Майк?

Надникна през вратата на спалнята. Нечий глас каза:

— Здрасти, Майки, дърт копелдак такъв, как върви?

— Ти пък какво правиш тук, мамка му? — обади се Майк. — Казах ти, че ще се срещнем по-късно.

— Реших да не чакам.

— Ка…

Чу се влажно тупване. Последваха викове. Също и още удари и изпъшквания.

— Дявол го взел, Майк, ама че ти е твърда физиономията, мамка му! А сега какво ще речеш да поговорим за… о, не така!

Чу се приглушено изкашляне. Мария съгледа Майк да се препъва заднешком, стиснал рамото си. Последва го мъж с прицелен в него пистолет.

— Чакай! — изпъшка Майк. — Имахме сделка!

— Определено. И тя е, че ти ми даваш каквото искам, и си обираш крушите от Финикс!

Майк се хвърли към онзи с пистолета. Оръжието пак се изкашля. От тила на хидролога шурна кръв. Той се катурна заднешком.

Мария скочи към Сара. Изсъска:

— Събуди се! Скрий се!

Опита се да я измъкне от леглото.

— Остъй ме — простена Сара. — Остъй ме на мира!

От другата стая се разнесоха гласове:

— Що го утрепа, мамка ти?

— Щяхме да го гръмнем все някога, нали?

— Все пак трябваше да го питам къде са правата!

— Съжалявам, брато. Случват се такива работи.

— Шибаната му мамица. Претърси апартамента…

Мария сграбчи Сара за ръцете и я дръпна. Чуваше, че идва някой. Стъпки по дъсчен под. Все по-близо и по-близо.