Водосрез

— Искаш ли нещо за закуска? — попита той.

Тя подпъхна по-плътно хавлията около себе си. Кимна, защото не си вярваше да заговори. Душ. Чисти дрехи. Погледна към спалнята. Сара още спеше.

— Забравих ти първото име — призна.

Хидрологът се усмихна, за момент почти заприлича на момче и едновременно с това изглеждаше някак облекчен.

— Майкъл. Майк — подаде ѝ най-официално ръка. — Радвам се да се запознаем… — след което едновременно се разсмя и доби смутен вид. — Отново. Така, де.

Мария отвърна на усмивката му, понеже искаше той да се чувства добре.

— Отново.

Майк извади от хладилника яйца и ги строши в паница, докато момичето оглеждаше апартамента. Не можеше да сдържи потреса си от лукса на жилището. Индиански килими по паркета в дневната. Картини по стените. Истински книги на полиците, подредени изящно сред глинени съдове, които според Мария бяха японски. Хладилникът бръмчеше доволно, включен към постоянно електрическо захранване. И беше тихо. Толкова тихо! Не чуваше ничии крясъци на горните етажи. Не беше обкръжена от подозрителни погледи.

Майк пусна водата в мивката и хвърли вътре черупките. Забеляза, че Мария го гледа. Обясни:

— Нищо не се хаби. Всичко се рециклира. Отива в метановите резервоари, после минава през езерцата с шараните и лехите с охлювите. Част от водата бива филтрирана чрез обратна осмоза и се връща горе по тръбите, а част отива във вертикалната ферма на южната фасада.

Мария го остави да говори, като се чудеше защо той смята, че има нужда да ѝ обяснява всичко, и какво ли приема за даденост.

Едно време и тя беше разполагала с такива неща. Прости и основни. Чешма. Собствена стая. Електричество. И ги беше приемала за даденост също като този мъж.

Той не осъзнаваше, че животът му е пълен с магия.

Мария си спомни как Сара се притиска до нея и шепне в ухото ѝ, докато Майк я ръчка отдолу, „ще си плати“.

Но важното в случая не бяха парите. Да се помотае тук — това беше ценното. Попита го:

— Задълго ли си в града?

Веднага щом го каза, осъзна колко прозрачен е въпросът ѝ.

Майк я погледна с подозрително изражение, понеже и двамата разбираха, че повдига въпроса за дългосрочна връзка.

— Трудно е да се каже — отвърна той с внимателно овладян глас. — Точно в момента има много промени… — погледна надолу към яйцата. — Снощи имах един вид празник.

— Какво празнувахме?

Той ѝ смигна:

— Щастливият ми пробив.

— И на мен не би ми навредило нещо такова.

Беше го замислила като шега, но долови твърде много горчива честност в думите си и съдейки по това как Майк си затвори устата, стана ясно, че е забила клин помежду им. Той трябваше да си мисли, че тя е забавна, не отчаяна и прилепчива.