Душата на императора

По изработката и изображенията на нечий печат можеше да се разбере много за личността му. Този печат, например, бе някак си стерилен. В него нямаше истинско изкуство и това контрастираше с изящните украси и деликатната красота на самата ваза. Шай бе чувала, че Фракцията на Наследниците разполага с групи полуобучени Фалшификатори, които Фалшифицираха наизуст по вече готови модели и създаваха изделията си също така автоматично, както работниците в някоя фабрика за обувки.

— Нашите служители не са Фалшификатори — поправи я Гаотона. — Не използваме тази дума за тях. Наричаме ги Запомнители.

— Едно и също нещо.

— Те никога не докосват душата — възрази Гаотона строго. — Освен това, тук става въпрос за възраждане и честване на миналото, а не за измама, с която да печелим пари от хората. Тези произведения служат да напомнят на народа ни за наследството му и да му помагат да го разбере по-добре.

Шай вдигна вежда, хвана чука и длетото си и ги стовари под ъгъл в издигнатия ръб на печата. В първия миг, той не поддаде — у него бе вложена сила, която се опитваше да го задържи на място, — но ударът ѝ успя да го отдели и останалата част от него изскочи от мястото си — просто мастило, вече загубило качествата си.

Цветовете на вазата мигом избледняха и се превърнаха в мишосиво. Формата също се промени. Печатите на душата променяха не само външния вид на предмета, но и пренаписваха неговата история. Без печата, тази ваза беше наистина ужасна. Онзи, който я беше скалъпил, явно не се беше интересувал от крайния резултат. Вероятно бе знаел, че е предназначена за Фалшификация. Шай поклати глава и продължи да работи върху недовършения печат на душата. Не беше за императора — ни най-малко не беше готова за тази стъпка, — но дялкането ѝ помагаше да мисли.

Гаотона направи жест към стражниците, за да ги отпрати — всички, освен Зу, който остана до него.

— Поставяте ни пред труден за разрешение проблем, Фалшификаторке — каза Гаотона, щом другите двама пазача излязоха.

Отиде и седна на един от двата разклатени дървени стола. Цялата мебелировка на стаята се състоеше от едно скърцащо легло, древната маса и сандъка с вещите ѝ. Имаше един-единствен прозорец с крива рамка, през който проникваше лек ветрец. Дори стените бяха целите напукани.

— Проблем? — повтори Шай въпросително и вдигна печата пред очите си, за да го разгледа по-отблизо. — Какъв проблем?

— Вие сте си Фалшификатор. Затова не може да ви се има достатъчно доверие да бъдете оставена без надзор. Ще се опитате да избягате в мига, в който се сетите за подходящ метод.

— Значи просто ще оставите стражници да пазят в стаята — каза Шай и издълба още малко от камъка.

— Простете, но се съмнявам, че ще ви отнеме дълго време да ги изнудите, подкупите или заплашите.