Часовникаря [bg]

Сакс прибра и бележката, напоена с кръв. Взе проби от замръзналата кръв. Огледа следите от нокти върху дъските, където жертвата се беше държала, висейки над водата. Взе един счупен нокът — широк, къс и без следи от лак, което навеждаше на мисълта, че жертвата е мъж.

Убиецът бе прерязал телената ограда около дока. Сакс взе проби със следи от инструмента. Не откри пръстови отпечатъци, следи от подметки или гуми, нито около място на влизане, нито в кървавата локва.

Нямаше свидетели.

Патоанатомът ѝ обясни, че ако жертвата е паднала в реката, до десет минути трябва да е умряла от измръзване. Полицейски водолази и бреговата охрана търсеха трупа.

Сакс вече бе на второто местопрестъпление, една пресечка на улица „Седар“ близо до „Бродуей“. Трупът на Тиодор Адамс, около трийсетте, лежеше по гръб, със запушена уста и ръце и крака, омотани с тиксо. Убиецът бе прекарал въже през парапета на аварийна стълба на три метра над него, а другия край бе завързал за тежко, двуметрово парче от релса с дупки в краищата като уши на игла. Релсата е висяла над гърлото на жертвата. Другият край на въжето бил поставен в ръцете ѝ. Тиодор бил вързан така, че да не може да изпълзи изпод релсата. Единствената му надежда е била да удържи въжето, докато случайно някой мине и му помогне.

Никой не минал.

Бе мъртъв от няколко часа и релсата още притискаше гърлото му, замръзнала в декемврийския студ. Вратът му бе станал само няколко сантиметра дебел под тежестта на метала.

Лицето му беше мъртвешки бледо и безизразно, но тя си представяше изражението му през последните десет-петнайсет минути от живота му: как почервенява от усилие, посинява, очите му се изцъклят.

Кой, за бога, би измислил такъв начин на умъртвяване, очевидно избран нарочно, та жертвата да се мъчи възможно най-дълго.

Облечена със специален бял полиетиленов костюм, за да избегне замърсяване на местопрестъплението с частици от дрехите и косата си, Сакс подготви апаратурата за събиране на веществени доказателства. В същото време обсъди видяното с колегите си Нанси Симпсън и Франк Ретиг от отдела по криминалистика в Куинс. Полевата им лаборатория, побрана в полицейски микробус, бе спряна наблизо.

Сакс постави гумени ластични ленти на обувките си, за да може да различи следите си от тези на престъпника. (Още една идея на Райм. „Защо е тази мярка? Нали нося костюм за огледи, не съм с градски обувки“ — бе изтъкнала веднъж пред Райм. Той я погледна раздразнено: „Извинявай, но не мислиш ли, че престъпникът също може да си купи полиетиленов гащеризон? Колко струват, Сакс? Четирийсет и девет и деветдесет и пет?“)

Първата ѝ мисъл бе, че убийствата са дело на организирана банда или на психопат. Местните гангстери често подреждаха такива сцени като послание към конкурентите си. От друга страна, някой социопат би могъл да измисли подобна сложна постановка за задоволяване на извратена нужда, садистична (ако престъплението е от сексуални подбуди) или от чиста жестокост, несвързана с полово задоволяване. От опита си в полицията Сакс знаеше, че причиняването на болка носи чувство за власт и води до пристрастяване.