Часовникаря [bg]

— Какво правеше при къщата?

— Съсед съм.

— Вече го каза. Попитах какво правеше.

Сакс го дръпна да седне. Момчето изглеждаше уплашено.

— Видях, че има някой. Реших, че е госпожа Крийли или някой от семейството. Исках да ѝ кажа нещо. После погледнах вътре и ви видях, с пистолета. Уплаших се. Помислих си, че сте от ония.

— Кои ония?

— Ония, дето идваха в къщата. Щях да разкажа на госпожа Крийли за тях.

— Кой е влизал? Разкажѝ.

— Преди няколко седмици видях двама души да влизат в къщата им. Беше около Деня на благодарността.

— Обади ли се на полицията?

— Не. Не исках да се замесвам. Изглеждаха… лоши.

— Разкажѝ какво стана.

— Бях навън, в нашия двор и ги видях при задната врата, огледаха се и след това, такова… счупиха ключалката и влязоха.

— Бели, черни?

— Бели, струва ми се. Бях далече. Не видях лицата. Бяха просто… мъже. С дънки и якета. Единият беше по-едър.

— С каква коса?

— Не знам.

— Колко време стояха вътре?

— Около час.

— Видя ли колата им?

— Не.

— Взеха ли нещо?

— Да. Стереоуредба, дискове, телевизор. Някакви игри, струва ми се.

Сакс се замисли какво бе видяла вътре. Къщата не изглеждаше като след грабеж.

— Стани.

Сакс го вдигна, и го поведе към къщата. Забеляза, че задната врата наистина е била разбивана. Доста професионално при това.

Свали му белезниците и огледа вътре. В хола имаше голям телевизор. Една витрина на шкафа бе пълна със скъп порцелан. Имаше и много сребърни прибори. Първокачествени. Не приличаше на кражба. Може би бяха отмъкнали нещо само за да симулират грабеж.

Сакс огледа долния етаж. Всичко бе подредено освен камината. Беше газова, но вътре имаше много пепел. Едва ли е било нужно да се подпалва с хартия. Дали грабителите са искали да направят пожар?

Без да докосва нищо, Сакс освети вътре: пепел, обгорени остатъци от хартия, по които личаха ръкописни букви.

— Коминът пушеше ли, докато онези мъже бяха тук?

— Не знам, може би.

Пред камината имаше и следи от кал. В багажника си Сакс носеше основните уреди за оглед на местопрестъпления. Можеше да потърси отпечатъци около камината и бюрото, да вземе проби от пепелта и пръстта и ако намери — от други улики.

В този момент мобилният ѝ телефон завибрира. Тя погледна екранчето. Спешно съобщение от Линкълн Райм. Трябваше да се върне в града възможно най-бързо. Тя изпрати отговор, че е получила съобщението.

„Какво ли са изгорили?“ — зачуди се, докато гледаше в камината.

— Такова… — измънка Грег, като потъркваше нервно ръцете си. — Мога ли да си ходя вече?

Сакс го погледна:

— Добре, но искам да знаеш едно: След всеки смъртен случай полицията прави пълен списък на всичко, намерено в дома на починалия в деня на смъртта му.

— Така ли?

Той виновно сведе очи.

— Утре в осем ще се обадя в уестчестърската полиция и ще ги накарам да проверят по списъка дали всичко си е на мястото. Ако нещо липсва, ще им кажа името ти и те ще се обадят на родителите ти.