Урокът от нейната смърт [bg]

Корд започна да пише. Водеше си бележките с печатни главни букви, които с извитите си линии придаваха нещо ориенталско на неговия почерк.

— ПНС? Някакво студентско дружество ли е това?

— Не — обясни Кресги, — така се наричат самите колежани. Тези, които не членуват в никакви клубове. Означава Проклети Независими Студенти. — Деканът го загледа втренчено и Кресги добави: — Е, поне така говорят.

Деканът рече:

— Съществуват толкова проблеми.

— Моля? — запита Корд.

— Може да ни съдят — обясни тя. — Когато говорих с баща й снощи, той заяви, че може да съди университета. Казах му, че това не се е случило в района на университета.

— Така е — рече Кресги. — Имам предвид, че не е станало в университетското градче.

Корд изчака учтиво някой от тях да добави нещо и после продължи:

— Бих искал да получа списък на всички живущи, на всички служители, на помощния персонал и така нататък, в тази сграда…

— Това е доста голямо общежитие — каза деканът. — По този начин може да се предизвика, струва ми се, паника.

— … както и на нейните преподаватели и студентите във всички групи, където е учила. — Корд забеляза, че декан Ларъби нищо не записва. Чу шумолене до себе си. Кресги нахвърляше бележки със сребърна химикалка в подвързан с кожа бележник. Корд попита: — Бих желал да разбера дали е ходила на психотерапевт или друг лекар. И искам списък на служители в колежа, осъждани за тежки престъпления.

С леден глас, като на свален министър-председател, декан Ларъби заяви:

— Сигурна съм, че нямаме такива.

— Всичко се случва — рече Корд.

— Ще проверя — каза Кресги.

— Гарантирам ви, че нямаме престъпници сред личния състав.

— Вероятно е така — любезно се съгласи Корд. Обърна се към Кресги: — Вие ще бъдете моята свръзка тук, нали?

— Разбира се.

Корд разбърка своите картончета. Попита Кресги:

— Ще можете ли да ми изпратите тези сведения колкото се може по-скоро?

— Няма проблеми, детектив — рече Кресги. — И спокойно мога да разпитам някои от студентите вместо вас, или професорите. Познавам лично много от тях и…

Корд усети, че е престанал да обръща внимание на Кресги. Вдигна поглед и се усмихна:

— Извинете?

Когато Кресги повтори предложението си, Корд рече:

— Не е необходимо, благодаря.

— Просто ви го казвам, ако имате нужда от помощ.

Корд се обърна към декана.