Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Танц със сенки [bg]
Танц със сенки [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Танц със сенки [bg]

Электронная книга - «Танц със сенки [bg]». Краткое содержание книги:

Заровете на съдбата се завъртат, показвайки единици, и това означава, че отрядът попада в поредната неприятност, а за всички ще трябва да опере пешкира крадецът. Или героят? Или просто човекът, оказал се на грешното място в грешното време? Не, наистина, сами помислете, как може да се нарече онзи, който се напъхва между слуги на Господаря и на Неназовимия, влиза в гнездо на оси, за да вземе ключа за Портите на елфийските гробници, пресича Иселина, Пограничното кралство и стига до горите на Заграбия? А също така като по чудо избягва остриета, стрели и още множество вредни за здравето „изненади“. Как ще заповядате да го наричаме? Правилно, най-малкото глупак и самоубиец, щом е решил да се бори за Рога на дъгата. И сега, когато да се отстъпва е твърде късно, сенките се сгъстяват, обгръщат отряда и вече не е ясно къде е приятелят и къде — врагът, къде е онази неуловима граница между отговора и тайната, между живота и смъртта. В крайна сметка много хора не знаят, че танцът със сенки невинаги те води по верния път…
1 ... 4 5 6 7 8 9 10 11 12 ... 181
Перейти на страницу:

Съветът на Ордена, виждате ли, си беше втълпил, че магът-отстъпник на име Неназовимия, укрепил се далеч в Безлюдните земи, може да бъде спрян по един-единствен начин — с Рога на дъгата. Точно тази проклета пищялка трябваше да занеса на Ордена и краля. Сталкон не искаше и да чуе, че аз съм само крадец, а не обирач на гробове.

Този проклет от мрака Рог през последните няколко века прекрасно неутрализирал магията на Неназовимия и той не смеел да погледне към кралството ни, но магията на Рога постепенно отслабнала и Неназовимият започнал да се размърдва в снега. Нашият славен Орден, по думите на Кли-кли, не блеснал с ум в онзи момент, когато решил да скрие Рога на дъгата в гроба на родния брат на Неназовимия — великия пълководец от миналото Грок.

Гробът на Грок, разбира се, се намираше на сто левги от Авендум, в Храд Спайн, който в онези далечни времена все още не бил толкова страшен. Като цяло, скривайки надеждно Рога, Орденът сам се беше прецакал, вярно, чак след двеста години.

Орденът можеше да бъде разбран. В онези далечни времена маговете, надули се от гордост и величие, се опитали да обърнат силата на Рога, неутрализираща шаманството на Неназовимия, срещу магьосника и в крайна сметка направили от един от районите на Авендум Сагот знае какво. От Рога се освободила такава гадост, че оцелелите магове едва успели да я спрат и то само с помощта на магическа стена, бързо изградена около поразения участък от града. И до ден-днешен никой не смее да влезе в Закритата територия, а Рога, с който решили повече да не рискуват, скрили там, откъдето е просто невъзможно да се вземе — в сърцето на Храд Спайн. Светлите умове на Ордена някак си изобщо не помислили, че след известно време, пък дори то да се измерва с векове, силата на Рога ще отслабне и магьосникът, когото вече нищо няма да удържа в Безлюдните земи, ще устрои кървава виелица в нашето кралство.

Сега беше дошло времето да се плаща за безумията от миналото, с други думи — аз щях да вадя кестените от огъня за цялото кралство. Гарет трябва да си блъска главата в отчаян опит да се спусне там, където входът за смъртни много отдавна е забранен. Както казваше шутът: „Нас ни чака чудесно приключение“. Склонен бях да не се съглася с този оптимистичен лозунг. Мен ме чакаше смъртоносно приключение, и бих бил много щастлив да го поставя на плещите на моя малък зелен приятел, но това беше невъзможно. Поръчката получих аз, а не шутът, така че отговорността беше моя.

— Какво ти става днес? — раздаде се до ухото ми възмутеният глас на Кли-кли. — Аз тук, разбираш ли, се раздавам като за последно, а ти изобщо не ме слушаш!

— А ти нещо интересно изтартаниса ли? — попитах аз.

— Изтартанисах — изсумтя шутът. — Но не тартанисах, а описвах красотата на този велик град.

— Нещо не забелязвам красоти наоколо — промърморих, докато оглеждах улицата, по която яздехме в момента.

Улица като улица. Стари двуетажни къщи с порутени стени, вярно, трябва да се отдаде заслуженото на жителите, не всички къщи изглеждаха толкова стари. Но красота така или иначе определено не забелязвах. Ако не знаех, че съм в Раненг, бих предположил, че това е Външният град на Авендум.

1 ... 4 5 6 7 8 9 10 11 12 ... 181
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)