Танц със сенки [bg]

— Поздрави приятелката! — извика Арнх, но Гръмогласния вече се беше смесил с тълпата, оставяйки коня си на грижите на недоволния от този неочакван подарък Фенерджия.

Придвижвахме се по една от централните улици на града — още не знаех как се нарича — но народът по нея беше повече, отколкото са таласъмите на изоставено гробище.

— Да не би да е някакъв празник? — измърмори Фенерджията, оглеждайки не особено дружелюбно тълпата.

— Всъщност да! — отговори всезнайкото Кли-кли. — Сега е седмицата за изпити в Университета. Целият град празнува.

— Ама че късмет — изстенах тъжно. — Мразя тълпата!

— Мислех, че си крадец — подхвърли гоблинът.

— Да, крадец съм — отговорих, без да схващам накъде клони кралският шут.

— Мислех, че крадците обичат тълпата.

— И защо трябва да обичам блъсканицата?

— Мислех, че в блъсканицата е по-удобно да се крадат кесии — сви рамене Кли-кли.

— Това е под нивото ми — изсумтях аз. — Аз кесии не ловувам, скъпи ми глупако.

— Аха, ти изпълняваш Поръчки — изкиска се мерзката гадинка. — Знаеш ли, Гарет-барет, според мен е по-добре да измъкваш кесии с петаци от джобовете на глупаците, отколкото да получиш сегашната си Поръчка.

— Иди досаждай на Халас — озъбих се на гоблина.

Кли-кли ме улучи в болното място. В последната Поръчка, Поръчката на краля, аз се набутах под звуците на бойни фанфари. Най-гадното в тази история беше, че всъщност изборът ми беше много малък. Или уютна килия в Сивите камъни, а после брадвата на палача, или кралската Поръчка. Аз, след кратък размисъл, избрах последното, макар че малко след началото на нашето пътуване от Авендум до горите на Заграбия започнах да съжалявам и да размишлявам: правилният избор ли направих? Дали бързата смърт с брадва или доживотна присъда във влажна килия не беше за предпочитане пред чакащия ни в гробищата на Храд Спайн мрак и незнайно още какви чудесии. Призрачни надежди и златни илюзии за успеха на нашата мисия определено не хранех. Да се промъкна в сърцето на оркска Заграбия, да проникна в Костните дворци, да се спусна на осмо ниво на гробищата, да намеря в мрака проклетия Рог на дъгата, без който, виждате ли, кралството щяло да опъне петалата, че накрая и да се върна обратно! Това беше просто не-въз-мож-но! Не разбирах, на какво разчиташе кралят, изпращайки нашия малък отряд на такова пътуване? Или се надяваше, че късметът ще е на наша страна и ние ще успеем там, където са се провалили предишните две експедиции? (Първата изобщо не стигнала — всички били избити от орките, а от втората се върнали само пет човека плюс полудял магьосник, единственият, който успял да оцелее в Храд Спайн и да се измъкне от подземните дълбини.)

Е, късно беше да плача. Приех Поръчката — явно за момент съм си загубил ума от страх — и сега за мен обратен път нямаше. Приемайки Поръчка, майсторът-крадец поема наистина голям ангажимент не само пред клиента, но и пред Сагот. Така че горко на онзи, който се осмели без основателна причина да зареже Поръчка и да измами своя клиент. На такъв негодник богът на крадците веднага ще му спре въздуха, макар и не в буквалния смисъл на думата.