![Ветровете на Салем [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/8/vetrovete-na-salem-bg-download.jpg)
Ветровете на Салем [bg]
- Автор: де ла Круз Мелисса
- Серия: Семейство Бошан #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еклиптик
- ISBN: 9786192000059
- Переводчик: Виолина Димова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Ветровете на Салем [bg]». Краткое содержание книги:
„Една секси магическа история, която със сигурност ще създаде нови последователи на Мелиса де ла Круз.“Kelley Armstrong
„… Де ла Круз е невероятен разказвач с достатъчно голямо умение да провокира въображението на всички. Дори читателите, които обикновено избягват вещиците, ще бъдат спечелени от бестселърите на авторката.“ Publishers Weekly
„Фентъзи за ценители“ Kirkus
Задържайки втренчения поглед на Фрея, сякаш забележката беше отправена към нея, Мистър Брукс отговори:
— Великолепен, Ваша Чест! Всъщност, Гуди Браун спомена, че пайовете са приготвени с най-добрите сливи в селището Салем.
Отново всички в залата ахнаха и след това започнаха пак да говорят помежду си.
— Ред! — извика съдията.
Залата утихна. Гудуайф Фейт Пъркинс се усмихваше и се чувстваше възмездена. Гуди Браун беше наистина лъжкиня, но това не я правеше точно вещица. В крайна сметка, самата тя също беше преувеличила с историите за бебето и за свинята.
Съдията обяви своята присъда като обвини и двете жени. Единственото престъпление тук, обобщи той, беше липсата на разбирателство между съседите, алчност и загуба на време. Заседанието беше закрито.
Докато Фрея следваше тълпата, която излизаше навън на свежия въздух от пристанището, сърцето й почти щеше да изскочи при мисълта за младия Мистър Брукс, който я беше погледнал толкова предизвикателно. И тя беше направо поразена — сякаш всяка фибра в тялото й започна да вибрира от погледа му. Забеляза, че Мистър Пътнам разговаряше с Мистър Брукс и с още един млад мъж до каретата. Нещо проблесна в спомените й за миг и тя видя Мистър Брукс в ленената си риза, отворена на врата, където кожата му беше загоряла от слънцето, а ръцете му бяха обвити около кръста й, придърпвайки я към себе си. После всичко изчезна.
— Ето къде си! — каза Мърси.
— Да — отговори Фрея отнесено.
Стояха в сянката на една сграда и Мърси проследи погледа на Фрея към Томас и двамата младежи.
— Боже мой! Ето го! — каза Мърси.
— Кой? — попита Фрея.
— Моят прекрасен младеж! Този, за когото ти разказах — с тъмната коса и зелените очи.
Фрея погледна с паника към своята приятелка.
— Свидетелят? — попита тя. — Натаниел Брукс?
Мърси се засмя.
— Не, не, другият — неговият приятел, Джеймс Брустър. Не е ли прекрасен?
Фрея се усмихна с облекчение.
Джеймс Брустър вдигна очи, погледна към нея и й намигна.
Какво нахалство!
Дори и отдалеч Фрея можеше да види, че зелените очи на Джеймс Брустър светеха с жълти отблясъци, както при любопитните котки. Косата му беше тъмна, точно както я описа Мърси, но със светли пясъчнокафяви оттенъци, докато Натаниел имаше гарвановочерна коса.
— Видя ли това? — изумено попита Фрея.
— Да видя какво?
— Нищо. — Фрея разтърси невярващо глава и потисна усмивката си. Животът със сигурност беше станал много по-интересен, след като зърнаха двамата млади мъже.
Мърси предложи ръката си на Фрея.
— Да тръгваме ли?
Фрея кимна и двете момичета прекосиха улицата.
Глава 3
Тайни
— Не се отчайвайте, мои братя и сестри, защото в църквата има истински светци — това проповядваше Преподобния Париш от своя амвон. Тук той леко кимна към мистър Томас.
Днес беше ден за лекция, винаги по обедно време в четвъртък, и Преподобния даваше една от своите нескончаеми, безмилостни и наказателни проповеди. Псалмите вече бяха изпети в обичайния, монотонен и безжизнен стил, а гласовете на енориашите отекваха след гласа на дякона. Точно сега Париш говореше за дявола, който се опитваше да проникне в църквата и как всеки трябваше да се посвети на делото Божие. Париш винаги намираше начин да накаже своите енориаши.
— Църквата се състои от добро и зло и прилича на една градина, в която има както цветя, така и плевели…
Дългата черна коса на Париш се спускаше свободно над раменете му, докато говореше за дявола. Имаше големи кафяви бадемови очи и дълъг, орлов нос. Беше симпатичен мъж, но разочарованията му го караха да изглежда грозен. Беше изпълнен със злоба, особено към новите търговци, които бяха успели в развитието на своя бизнес, а самият той се беше провалил в Барбадос, преди да дойде в Ню Инглънд. Томас Пътнам беше открил съюзник в лицето на Преподобния — и двамата не харесваха новите бизнесмени в град Салем. Гласът му се извиси и почти трепереше, когато помощникът му започна да се разхожда напред-назад покрай редовете и с пръчка ръчкаше хората, които дремеха, а с едно перо гъделичкаше под брадичката жените, които нервничеха.
— Тук може да открием и добри хора, да — и Преподобния отново погледна към Томас, капитан Балкон, а след това към мистър Ингерсол — собственикът на таверната, които седяха на първата редица, — дори много добри. Но има и лоши хора, които можем да открием тук, да, от най-лошите. — Той погледна към тавана, сякаш търсеше точно определен виновник за наличието на тези лоши хора, надявайки се, че те сами ще се сетят кои са.