![Ветровете на Салем [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/8/vetrovete-na-salem-bg-download.jpg)
Ветровете на Салем [bg]
- Автор: де ла Круз Мелисса
- Серия: Семейство Бошан #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еклиптик
- ISBN: 9786192000059
- Переводчик: Виолина Димова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Ветровете на Салем [bg]». Краткое содержание книги:
„Една секси магическа история, която със сигурност ще създаде нови последователи на Мелиса де ла Круз.“Kelley Armstrong
„… Де ла Круз е невероятен разказвач с достатъчно голямо умение да провокира въображението на всички. Дори читателите, които обикновено избягват вещиците, ще бъдат спечелени от бестселърите на авторката.“ Publishers Weekly
„Фентъзи за ценители“ Kirkus
Самата мисъл за град Салем го изпълваше с огорчение. Това беше мястото, където баща му беше живял с втората си съпруга, Мери Верен, богата вдовица на морски капитан, която се омъжи още докато тялото на мъртвата й майка не беше изстинало. Мери скоро роди дете, неговия полубрат Джоузеф, който изненадващо придоби голяма част от собствеността, която по право се падаше на Томас.
Успокояваше се с мисълта, че поне беше успял да осигури ръкополагането на преподобния Самюел Париш. Това означаваше, че селището вече можеше да има собствена църква с наместник, който имаше право да проповядва и наставлява местните хора официално, а не те просто да се събират на определено място като богомолци. При наличието на собствена църква, обитателите на селото не трябваше да пътуват два пъти седмично по три часа пеша до пристанището в града за поклонение, защото нямаха собствена църква.
Той караше безмълвно, със сурово изражение, а момичетата седяха до него с току-що изпраните си блузи и шапки, които светеха на слънцето. Не смееха да кажат и дума, докато Томас не ги заговори. Имаше лек бриз, но слънцето огряваше лицата им, докато колата подскачаше по каменистия път. Прекосиха реката по един скърцащ дървен мост и най-накрая стигнаха до своята цел.
Съдебната зала беше препълнена. Имаше много ищци и обвиняеми, но имаше и много хора, които бяха дошли само заради забавлението и бяха изтикани на задните редове. Преди една година Гудуайф Дефидънс Браун беше купила около 4 килограма сливи от Гудуайф Фейт Пъркинс. Гуди Браун правеше пайове с тези сливи и ги продаваше на пазара. На следващата седмица Гуди Браун беше обвинена от своите клиенти, че пайовете не стават за ядене или казано буквално — „на вкус са като развалена риба“. Браун казваше, че всички клиенти, които са се оплакали, са искали парите си обратно. И тя им ги върнала незабавно. Твърдеше, че лошите сливи са й нанесли „огромна психическа травма и финансови загуби“.
Когато Гуди Браун се оплакала на Гуди Пъркинс за това, Гуди Пъркинс отказала да я компенсира само заради слуховете. „Аз ти дадох само отбрани, големи и сочни сливи. Не са виновни моите сливи, а както всички в Салем знаят, ти си една голяма лъжкиня, Гуди Браун!“ Тя не вярваше на нито една дума от историята на Гуди Браун. Невероятно беше Гуди Браун да е финансово затруднена и да иска да изкара някой допълнителен пенс. Това беше в нейния стил. Последва малък сблъсък и скубане на коси.
След това Гуди Пъркинс обвини Гуди Браун, че след като е напуснала къщата й, „започна да мърмори и мърмори със силен глас“ и Гуди Пъркинс ясно е чула Гуди Браун да казва: „Ще ти дам аз на теб, дебела свиня!“. Гуди Пъркинс твърдеше, че Гуди Браун я е прокълнала, защото всъщност е вещица. Почти веднага след това, бебето на Гуди Пъркинс спряло да се храни, разболяло си и тя почти щяла да го загуби. После една от нейните свине започнала да има странни припадъци, подскачайки нагоре-надолу и блъскайки главата си в оградата. След това оглушала и онемяла и умряла „по странен начин“. Тази пролет дърветата в нейната градина със сливи не разцъфнаха и тя се опасяваше, че няма да има никаква реколта от тях.
Съдията, който беше търговец на подправки, въздъхна дълбоко, с което показваше, че има много по-важни неща, за които трябва да мисли. Прочисти гърлото си и накара да замълчат ищцата и обвиняемата, които отново бяха започнали да крещят една срещу друга.
— Ред в залата! Крясъците на вашите кръстници ми причиняват главоболие!
Хората в залата утихнаха.
— Ред! — извика той още веднъж, след това повика първия свидетел на ищцата — Мърси Люис.
Съдията хвърли поглед към Мърси и с отегчен глас каза:
— Какво казва свидетелят?
— Не зная какво казвам. Ваша Чест. Имате ли въпрос? — попита Мърси.
Хората в залата се разсмяха. Мърси хвърли поглед към Фрея, която й се усмихна окуражително.
— Добре — каза търговецът на подправки, показвайки златния си зъб. — Свидетелят потвърждава ли, че обвиняемата Гудуайф Браун е направила нещо необичайно? Например, извършила ли е някакво престъпление? Навредила ли Ви е някога с нещо, докато сте работили за нея? Тя лукава жена ли е?