Републиката на крадците [bg]

Всеки вик бе все по-висок от предишния. Бет захлупи с ръка устата на Беззъбко и започна да се бори с него. Над водата четири големи тела и три по-малки се полюшваха като махала, в дъги, които бързо се смаляваха.

Сърцето на Локи заби лудо. Сигурно всички наоколо бяха вперили погледи в тях — той чу кикотене и неодобрителни коментари. Колкото повече внимание привличаха, толкова по-трудно щеше да е да се заемат с истинската си задача.

— Шът! — прошепна Бет, опитвайки се да задържи Беззъбко под контрол. — Тихо, да ти се не види. Тихо!

— Какво има, момиченце?

Локи с ужас видя, че двама жълтодрешковци бяха излезли от тълпата точно зад тях. Богове, това беше възможно най-лошото! Ами ако търсеха сираци от Хълма на сенките? Ако задаваха сложни въпроси? Той обузда инстинкта да скочи във водата долу, и застана на място, с широко отворени очи.

Бет беше хванала с ръка лицето на Беззъбко и все пак някак успя да се извърти и да се поклони на стражите.

— Малкият ми брат — произнесе тя, задъхвайки се. — За пръв път вижда обесване. Не искахме да предизвикваме бъркотия. Запуших му устата.

Беззъбко престана да се бори, но започна да реве. Жълтодрешкото, който беше заговорил — човек на средна възраст с лице, набраздено от белези, го изгледа отгоре с отвращение.

— Вие четиримата сами ли сте дошли тук?

— Мама ни изпрати — каза Бет. — Искаше момчетата да видят обесване. Да видят последствията от безделието и лошата компания.

— Мъдра жена. Нищо не може да се сравни с доброто бесене, що се отнася до прогонването на пакостите от дребосъците. — Мъжът се намръщи. — Тя защо не е тук с вас?

— Оо, мама обича бесенето — каза Бет, понижавайки гласа си до шепот. — Но… тя има диария. Лоша. Цял ден не е станала от…

— Аха. Добре тогава — жълтодрешковецът се изкашля. — Боговете да ѝ пратят добро здраве. По-добре ще е да не водиш отново този на церемония за Деня за назидание известно време.

— Съгласна съм, сър — Бет отново се поклони. — Мама ще му одере кожата за това.

— Хващайте пътя тогава, момиченце. Нямаме нужда от повече сцени.

— Добре, сър.

Стражът отмина в тълпата, която отново оживяваше. Бет се плъзна по каменната стена — по-скоро го направи тромаво, защото Беззъбко и Там се спуснаха заедно с нея. Единия тя все още държеше здраво, а вторият отказваше да пусне ръката ѝ. Там не се бе развикал като Беззъбко, но Локи видя, че очите му се напълниха със сълзи, а и изглеждаше още по-блед от преди. Локи прокара език по вътрешността на устата си, която бе пресъхнала под критичните погледи на жълтодрешковците.

— Хайде! — каза Бет. — Да се махаме оттук. Видяхме всичко, което имаше за гледане.