Луната, която убива [bg]

Но даже така прикован, бромартецът продължи да псува и да се мята, да ридае, да загребва пясък с шепи и да го запраща към жреца. Сбърчил вежди в недоумение, Ехиру приклекна и се вторачи в лицето му.

- Безполезно е да се съпротивляваш - каза той и мъжът застина смълчан при звука на гласа му, макар жрецът да говореше съвсем тихо. - Успокой се и пътуването ще протече без усложнения. Не знаеше ли това бромартецът? Неговите сънародници внасяха векове наред зърно и други стоки в Гуджааре. - Няма да те боли добави жрецът, допуснал, че точно от това би могъл да се опасява чужденецът.

- Разкарай се от мене, гуалох! Аз не съм от твоите любители на кална глина, не искам да смучеш от сънищата ми!

- Вярно е, че не си от Гуджааре - съгласи се Ехиру. Без да отклонява внимание от мъжа, той започна да пренастройва мизансцена на съня, за да внуши покой. Облаците станаха прозирни и красиви, а пясъкът около сънния образ на бромартеца - мек и приятен при допир с кожата му. - Чужденци са Вземани и преди. Всеки, който реши да живее и търгува между стените на нашата столица, е предупреден за това - градът на Хананджа следва Закона на Хананджа.

Най-накрая нещо в думите на Ехиру изглежда успя да преодолее паниката на бромартеца. Долната му устна потрепна.

- Аз... аз не искам да умра! - Той захлипа, раменете му увиснаха така печално, че Ехиру нямаше как да остане безчувствен. Това пълно отсъствие на наркомансия в живота на хората от Севера бе ужасно. То бяха абсолютно безпомощни в сънищата си, изцяло подчинени на своите кошмари — ни един от тях не бе научен да пречиства страха. Колцина ли бяха пропаднали в сенчестите селения поради тази причина? Нямаха си и Бирници да им помагат.

- Малко са хората, които желаят смъртта - съгласи се Ехиру и протегна ръка, за да успокои мъжа, като го погали по челото и отстрани кичур коса от него. - Дори сънародниците ми, които разправят, че обичат Хананджа, понякога стават непокорни пред съдбата. Но природата на този свят е такава, че едни трябва да умират, за да живеят други. Ти ще умреш - скоро и болезнено, ако изкараш курвенската болест, която си донесъл в Гуджааре. А през това време не само ще страдаш, но можеш да докараш беля и на други. Защо да не си отидеш в мир, като оставиш след себе си живот?

- Лъжец. - Лицето на бромартеца заприлича на свинска зурла. В очичките му заблещука омраза. Промяната настъпи така внезапно, че Ехиру млъкна смаян. - Ти наричаш това благослов от твоята Богиня, но аз знам за какво става дума всъщност. - Приведе се напред, а от устата му лъхна на гнило. -Това ти носи наслада.

Ехиру се дръпна, отблъснат от този дъх и от мерзките думи. Облаците над главите им застинаха.

- Никой Бирник не убива за удоволствие.

- Никой Бирник не убива за удоволствие - провлачи подигравателно думите му бромартецът. - Ами ако все пак някои го правят, а, Бирник? - Мъжът се ухили. Острите му зъби лъснаха за миг. - Престават ли да бъдат Бирници? Наричат ли се другояче, а? Винаги ли лъжеш така?