Луната, която убива [bg]

Будната Луна била мъничка и неугледна - рядко се откъсвала от полата на своята сестра, понеже я било страх да остава самичка. Тя отдавала на Слънцето прелестите си, а то все така се пъчело насам-натам, повече от всякога убедено в своето величие.

Но Сънната Луна била красива и съвършена. Обичала мрачните места и студените нощи, а понякога се оглеждала в океана, за да обагри лика си с четири цветни ивици. Червена - знак на кръвта, синкавобяла - на семето, жълта - на слузта, и черна - на жлъчта. Не изпитвала належаща необходимост от любовник, така че поведението на Слънцето й се виждало нахално и тя отблъсквала с присмех опитите му да я ухажва.

Слънцето полудяло от копнеж по нея и даже Будната Луна нямала сили да утоли неговата похот. И то потърсило утеха при няколко по-малки и по-млади Звезди, които понякога му откликвали, но най-накрая и това престанало да го задоволява. То се спуснало на повърхността и започнало да мастурбира, а когато дошъл върховният миг, земята се разцепила, небесата разтворели и гигантското бяло копие на семето му полетяло, за да уцели Сънната Луна. През земната цепнатина нахлули, растения и зверове, за да плъзнат из цялата планета. А на мястото, където била уцелена Сънната Луна, започнали да се събират богове и те населили небесата.

Бясна от нанесеното оскърбление, Сънната Луна заявила, че след като Слънцето не умее да се владее, тя ще го постави под свой контрол. И поискала от него да изкупува вината си с дарове, а също да носи припаси за изхранване на децата, така безотговорно наплодени от него. Отредила му само деня, през който може да се дуе колкото си ще, но без да я притеснява с глупостите си. Забранила му да се спуска занапред на повърхността, за да не предизвиква още хаос със своите похотливи наклонности. Слънцето приело покорно тези ограничения, защото тя била изкусна в магиите и не искало да я дразни - щом само при тези условия била готова да го търпи, нека бъде така.

И те заживели като съпруг и съпруга, тя през нощта, а Слънцето - през деня. Копнежът му по нея не секва, а дните се скъсяват и удължават, защото Слънцето се опитва да изгрява по-рано и залязва по-късно, само и само да я зърне. С времето, в резултат от неговото скромно и добро държане от сватбата нататък, Сънната Луна започнала да го харесва. От време на време се издига в небосклона рано, та да може той да я съзре. А през много дълги периоди му позволява да я застигне. Слънцето смрачава своя лик, за да й се хареса, и те се сливат предпазливо в любовна ласка. В някои нощи, когато не може да я вижда, тя закопнява по неразумните му лудории, линее по него и сама смрачава лик. Но винаги отново грейва, когато Слънцето се завърне.