Окото на Ева [bg]

Сейер постави папката със случая Айнарсон в архива до случая Дурбан. Сега щяха да си правят компания, помисли си той. Мая Дурбан и Егил Айнарсон. И двамата бяха мъртви, но никой не знаеше защо. Облегна се назад в стола и вдигна дългите си крака върху бюрото, потупа се по гърба и успя да си измъкне портфейла. Намери снимката на внука си Матеус, притисната между шофьорската книжка и свидетелството по парашутизъм. Малкият, току-що навършил четири години, познаваше повечето марки коли и вече бе преживял първото си сбиване с болезнена загуба. Беше страхотна изненада — денят, в който той замина за Форнебю, за да посрещне дъщеря си Ингрид и зет си Ерик, които се връщаха от тригодишен престой в Сомалия. Тя като медицинска сестра, а той като лекар към Червения кръст. Изрусена и със златист тен, тя стоеше на най-горното стъпало на самолетната стълба. За една част от секундата му се стори, че вижда Елиза, както изглеждаше, когато се срещнаха за първи път. В ръцете си носеше малкия. Тогава той беше на четири месеца, шоколадовокафяв, със ситни къдрици и с най-черните очи, които някога бе виждал. Помисли си, че като цяло сомалийците са красив народ. Погледа снимката известно време, преди да я прибере. Сега в бараката беше тихо, както и във високия блок в съседство. Пъхна два пръста под ръкава на ризата и се почеса по лакътя. Кожата се белеше. Под нея се виждаше нова розова кожа, която също се белеше. Грабна якето от облегалката на стола и заключи. После се отби за секунди на рецепцията при госпожа Бренинген. Тя мигом остави книгата настрана. И без това беше стигнала до обещаваща любовна сцена и искаше да я запази за момента, в който ще е под юргана. Размениха няколко думи, той кимна леко и се отправи към улица „Росенкранц“ и вдовицата на Егил Айнарсон.