![Декстър: Острието на ножа [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/9/8/dekstr-ostrieto-na-nozha-bg-download.jpg)
Декстър: Острието на ножа [bg]
- Автор: Линдсей Джеффри
- Серия: Декстър #2
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545858789
- Переводчик: Роза Григорова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Декстър: Острието на ножа [bg]». Краткое содержание книги:
Той подкара, както му наредихме, обратно по Югоизточната Осемдесета към Олд Кътлър Роуд и после на юг. Движение почти нямаше толкова далече от града по това време на нощта. Свихме към друг етап на събитията, развил се в далечния край на Рибния залив. Строежът беше спрял заради осъждането на собственика за пране на пари и нямаше кой да ни пречи. Насочихме Макгрегър покрай полуразрушената будка на пазача около малко колело за обръщане, на изток към водата, и спряхме до малка каравана, навремето временен офис на строежа, а сега оставена на младите търсачи на трепети и на такива като мен, които искат само малко усамотяване.
Поседяхме малко, наслаждавахме се на гледката — луна над водата, с педофил в примка на преден план, много красива.
Излязох и помъкнах Макгрегър след себе си, стегнах силно, така че той падна на колене и посегна към шията си. За миг погледах как се дави и лигави в калта, как лицето му потъмнява отново и очите му кървясват. След това го изправих и го бутнах нагоре по трите дървени стъпала в караваната. Докато се оправи достатъчно, за да разбере какво става, го вързах върху бюрото, като закрепих здраво ръцете и краката му с широко тиксо.
Макгрегър опита да заговори, но вместо това само се закашля. Почаках. Сега вече имах много време.
— Моля те — каза той накрая с глас, който стържеше като пясък по стъкло. — Ще ти дам каквото поискаш.
— Да, така е — отвърнахме ние и видяхме как звукът на тези думи се вряза в него. Въпреки че той не виждаше през моята бяла маска, ние се усмихнахме. Извадих снимките, които бях взел от яхтата му, и му ги показах.
Той замръзна съвсем и ченето му увисна.
— Откъде ги взе? — попита доста раздразнено за човек, който ще бъде нарязан на малки парченца.
— Кой е правил тези снимки?
— Няма да ти кажа.
С ножица за ламарина отрязах кутрето и безимения пръст на лявата му ръка. Той се мяташе, пищеше и кръвта му рукна, което винаги ме ядосва, така че напъхах в устата му топка за тенис и отрязах кутрето и безимения пръст на дясната му ръка.
— Ще кажеш — казах и почаках да се поукроти.
Когато това най-после стана, той извъртя око към мен и лицето му се изпълни с разбиране, което настъпва, когато си пристъпил отвъд болката, към съзнанието, че останалото от всичко това ще е завинаги. Извадих топката от устата му.
— Кой направи снимките?
Той се усмихна и каза:
— Ще ми се една от тях да беше твоята.
Което направи следващите деветдесет минути много по-пълноценни.
4.
Обикновено след някоя от моите Нощи се чувствам приятно отпуснат, но още следващата сутрин след злокобния край на Макгрегър все още треперех от жажда. Исках много силно да намеря фотографа с червените каубойски ботуши и да се отърва от това. Аз съм подредено чудовище, обичам да довършвам започнатото и мисълта, че някой потропва някъде с тези смешни ботуши, с фотоапарат, видял твърде много, ме караше да изгарям от нетърпение да проследя тези стъпки и да приключа своя двуетапен проект.
Може би бях прекалено избързал с Макгрегър. Трябваше да му оставя малко повече време и да го насърча и щеше да ми разкаже всичко. Но ми се беше сторило като нещо, което лесно ще открия сам — когато Мрачният странник ме насочва, съм съвсем сигурен, че мога да направя всичко. Досега не съм бъркал, по този път бях пооплел конците и се налагаше да открия господин Ботуши сам.
От предишното си проучване знаех, че Макгрегър не води светски живот извън случайните си редки нощни разходки. Членуваше в две-три бизнес организации, което и би следвало да се очаква от брокер, но не можах да открия нито един човек, с когото да е другарувал. Знаех също, че няма криминално досие, така че нямаше откъде да извадя и проуча познатите му. Съдебните доклади за развода му просто гласяха „непреодолими различия“ и оставяха останалото на моето въображение.
И тук заседнах. Макгрегър беше класически самотник и в моето внимателно проучване никъде не зърнах индикация, че някога е имал някакви познанства, съдружници, гаджета, колеги или близки приятели. Никакви нощи за покер, никакви момчета въобще, с изключение на най-малките. Никаква църковна група, никакви спортни клубове, никакъв съседен бар, никакво ежеседмично събиране за фолк танци — което би могло да обясни ботушите — нищо, нищичко: освен снимките, на които стърчаха онези тъпи червени остри носове.