![9-те слънца [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/2/9-te-slnca-bg-download.jpg)
9-те слънца [bg]
- Автор: Эбботт Джефф
- Серия: Сам Капра (bg) #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 978-954-389-200-6
- Переводчик: Емилия Карастойчева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «9-те слънца [bg]». Краткое содержание книги:
Бившите му колеги от ЦРУ го преследват като престъпник.
Тайна групировка го замесва в мащабен заговор.
Той има една причина да живее — да спаси новородения си син от неговите похитители.
Сега Сам притежава верига от барове по целия свят. Те служат като прикритие на работата му в секретна, изключително мощна организация. Но истинската му мисия е да използва всичките си умения, за да открие детето си.
Похитителите му предлагат сделка. Те ще освободят сина му, ако той елиминира човека, който може да ги разобличи. С помощта на мистериозна млада жена, чиято дъщеря също е отвлечена, Сам тръгва по следите на своята мишена.
Преследван от ЦРУ, той прекосява страната в една опасна, отчаяна надпревара с времето.
Но Сам вече познава тази игра!
И ако трябва ще промени правилата й, за да види сина си жив.
След шеметния успех на „Адреналин“ това е вторият роман с участието на героя от ново поколение — Сам Капра. Интелигентен и динамичен, „9-те слънца“ затвърждава мястото на Джеф Абот редом до майстори в жанра като Харлан Коубън, Лий Чайлд и Ноа Бойд.
И така, той мълчеше.
Събуди се преди седмици, сигурен, че е мъртъв. Куршумът беше минал през гърлото му; един сантиметър по-навътре и кръвта му щеше да изтече за секунди, сънната му артерия щеше да се изпразни върху студения циментов под на свърталището на контрабандистите край ротердамското пристанище. Артерията обаче беше останала непокътната. Три дни след като се събуди, полицията го премести от ротердамската в амстердамската болница. Той спеше, но се случи нещо странно — докато го вкарваха вътре с носилката, го завиха с чаршаф. Все едно е тайна, която искат да запазят. Имаше собствена стая, не я делеше с друг пациент. Питаше се какво ли означава това; щеше му се да помоли за компютър, но не искаше да проговаря. Мълчанието, странно, го освобождаваше. Не се налагаше да казва истината, нито да лъже. След всичките тези месеци не трябваше да се преструва на някого, който не е.
Нощем сънуваше червения бележник. Ник се беше напил и му бе казал:
— Хората, за които работим, щяха да ни убият, ако знаеха, че съм разкрил всичките им тайни. И съм ги скътал. Това е застрахователната ми полица. Червеният бележник.
— Щом е тайна, защо ми казваш? Пиян си.
И глупав, помисли си Джак, но нямаше смисъл да изрича очевидното.
— Защото ако ми се случи нещо, искам да страдат — заяви завалено от бирата Ник. — Червеният бележник. Скрит е в моя апартамент. Умен си, ще го намериш. Той ще погуби Девет слънца.
Девет слънца. Ник го произнесе така, сякаш става дума за анимационни злодеи. Джак не подбели очи.
— Никой не иска да те убие, Ник — каза му той. — Не драматизирай.
Но в стругарския цех, където контрабандистите работеха за „Девет слънца“ пред очите му, а ЦРУ го следваше по петите, той видя Ник да лежи мъртъв на пода още преди стрелбата да започне.
За да се защити, трябваше да открие червения бележник на Ник. Трудно осъществимо от болнично легло.
По-рано през деня му бяха изпратили полицейски инспектор; сякаш разнообразието от разпитващи щеше да го накара да проговори.
— Докторът смята, че можеш да говориш — каза полицейският инспектор.
Името му беше Ван Бизен. Седеше до леглото на Джън Мин и го гледаше как го гледа. Държеше бележник в скута си и Джак виждаше написаното върху хартията: „Джън Мин. Студент по компютърни науки в Техническия университет в Делфт. Открит прострелян до телата на регистрирани престъпници, включително хакера Ник тен Бум. Отказва да говори. Няма медицинска причина да мълчи“.
Написаното в бележника на инспектора изглеждаше точно като компютърен шрифт. Прецизността му го стресна. Този човек беше като баща му — мъж, способен да изтръгва тайни.
Джак се втренчи в полицая.
— Разбрах, че за щастие раната в гърлото ви е плитка. Гласните ви струни не са увредени, господин Мин.
Джак не отговори.
— Искаме да знаем какво ви свързва с мъртвите мъже в стругарския цех. Ник тен Бум и близнаците Паудер.
Джак не продума.
— Уведомили са ви, че Ник тен Бум е известен компютърен измамник. Знаехте ли, че е заподозрян за интернет порнография?
Ван Бизен изрече последните думи отсечено, като лека експлозия сред тихото бръмчене в стаята.
— Детска порнография.
Горчилка се надигна в гърлото на Джак. Това беше нещо ново. Не го знаеше. Изненада се неприятно. Затвори очи и се постара да не потрепери. Когато ги отвори, Ван Бизен пак седеше до него.
— Снимал е тематични филми. Искате конкретен тип дете да прави точно определено нещо? Той ви го осигурява.
Джак стисна зъби. Затвори очи. Не, не, не. Смяташе да не продумва, но сега в гърлото му се надигна болезнено стенание — като мехур в бутилка. Първият истински звук, който издаваше от седмици.
— Информаторите ни твърдят, че Ник тен Бум се е радвал на международна клиентела. Какво ще ни кажете за това?
На Джак му се прииска да умре, да щракне с пръсти и сърцето му да спре. Всеки път става все по-лошо, помисли си. Смятам, че няма как да стане по-зле, но греша. Става по-зле. Но не отвори уста.