![Мюнхен [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/0/9/myunhen-bg-download.jpg)
Мюнхен [bg]
- Автор: Харрис Роберт
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547694422
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мюнхен [bg]». Краткое содержание книги:
— Записахте ли всичко?
— Да, господин министър-председател.
— Унищожете го.
2
На Вилхелмщрасе, в сърцето на берлинския район с правителствени учреждения, в заемащата цяло каре триетажна сграда от XIX в., където се помещаваше Външното министерство на Германия, Паул фон Хартман гледаше телеграмата, пристигнала с ранната поща от Лондон.
ПОВЕРИТЕЛНО
ЛОНДОН, 26 СЕПТЕМВРИ 1938 Г.
В ИМЕТО НА СТАРОТО ПРИЯТЕЛСТВО И ОБЩОТО НИ ЖЕЛАНИЕ ЗА МИР МЕЖДУ НАШИТЕ НАРОДИ НАСТОЙЧИВО ПРИЗОВАВАМ ВАШЕ ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВО ДА ИЗПОЛЗВА ВЛИЯНИЕТО СИ ЗА ОТЛАГАНЕ ДО по-КЪСЕН МОМЕНТ НА РЕШИТЕЛНОТО ДЕЙСТВИЕ, НАСРОЧЕНО ЗА 1 ОКТОМВРИ, ЗА ДА СЕ ДАДЕ ВРЕМЕ ЗА УСПОКОЯВАНЕ НА СТРАСТИТЕ И ДА СЕ ПРЕДОСТАВИ ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ИЗГЛАЖДАНЕ НА ДЕТАЙЛИТЕ.
РОДЪРМИЪР,
СТРАТЪН ХАУС, ПИКАДИЛИ 14, ЛОНДОН
Хартман запали цигара и се замисли какъв ли отговор подхожда на това. През седемте месеца, откакто Рибентроп бе поел Външното министерство, многократно го бяха викали, за да превежда от английски на немски постъпващи телеграми и да съставя отговорите от името на министъра. Отначало бе възприел традиционния официален, неутрален тон на професионален дипломат. Но много от ранните му опити биваха отхвърляни като недостатъчно отговарящи на духа на националсоциализма; някои дори му бяха върнати лично от СС щурмбанфюрер Зауер от кабинета на Рибентроп, задраскани по диагонал с дебела черна линия. С времето той започна да си дава сметка, че ако се надява на успешна кариера, трябва да промени стила си на писане. Ето защо се бе научил да уподобява бомбастичния маниер на изразяване на министъра, както и радикалния му мироглед, и тъкмо в този дух се захвана да отговаря на собственика на „Дейли Мейл“, като бодеше листа с перото в състояние на престорен бяс. Последният абзац от творбата му го порази с особената си експресивност:
Самата идея, че заради проблема със Судетите, който е абсолютно периферен за Англия, може да бъде нарушен мирът между два народа, ми се струва лудост и престъпление срещу човечеството. Германия винаги е следвала честно своята политика на разбирателство с Англия. Тя желае мир и дружба с Англия. Но когато в английската политика излизат на преден план чужди болшевишки влияния, Германия трябва да бъде подготвена за всяка ситуация. Отговорността пред света за едно такова престъпление няма да бъде на Германия — както вие, драги ми лорд Родърмиър, знаете по-добре от когото и да било.
Той подуха върху мастилото, за да изсъхне. Действително, с някой като Рибентроп нямаше опасност да прекали.
Хартман запали нова цигара. Прочете текста отначало, като внасяше тук — там дребни корекции, взирайки се в думите на хартията през тютюневия дим. Цветът на очите му беше интересен оттенък на виолетово, с леко прихлупени клепачи. Имаше високо чело; макар и едва на двайсет и девет, беше оплешивял почти до средата на черепа. Устата му беше широка, с плътни устни; носът — силен и волеви. Цялото му лице беше изразително, със странни черти, едва ли не грозновато, и въпреки това Хартман притежаваше способността да кара и мъже, и жени да го обичат.
Тъкмо се готвеше да постави черновата в изходящата поставка, за да бъде преписана на машина, когато чу шум. Може би по-точно би било да се каже — усети шум. Той сякаш премина през подметките на обувките му и се изкачи нагоре по краката на стола. Страниците в ръката му потрепериха. Шумът се усили в рев и за един абсурден миг Хартман се запита дали не е земетресение. После ухото му долови отчетливото боботене на форсирани мощни двигатели и грохота на метални вериги. Двамата му съседи по бюро — Нощиц и Ранцау — се спогледаха, смръщили вежди. Станаха от столовете си и отидоха до прозореца. Хартман ги последва.
Колона грозни масленозелени бронирани машини пълзеше на юг по Вилхелмщрасе откъм „Унтер ден Линден“: полуверижни артилерийски влекачи, цели танкове, натоварени върху платформи, тежки оръдия, влачени от камиони или от конски впрягове. Хартман изви врат — колоната продължаваше до безкрай, докъдето стигаше поглед; вероятно наброяваше цяла моторизирана дивизия.
Нощиц, който беше по-възрастен от него и с една степен по-високо в йерархията, промърмори:
— Господи, нима се започва вече?
Хартман се върна на бюрото си, вдигна телефона и набра вътрешен номер, като закри с длан лявото си ухо заради шума отвън. От другата страна метален глас каза:
— Корт.