Fortune [bg]

— Нямам никаква представа.

Защо Хасан не е закръглил сумата на шейсет и две хиляди долара, например? Знам, че е стиснат, но все пак…

— Марк, залагам си главата, че Хасан е искал да ни каже нещо.

Но какво? Хваща ме яд, че не мога да проумея. Така или иначе, няма съмнение, че нареждането за трансфер е зов за помощ. И че е изключено този зов да се остави без отговор. Между впрочем, преди да пристигна в Париж, задействах друг механизъм — тъй като все още не мога да поискам намесата на официалната полиция (така де, на какво основание?), обърнах се към една частна детективска агенция, чиито услуги съм ползвал вече неведнъж. Ръководи я един тип, когото наричам Англичанина. Той е все тъй рус, все той флегматичен и все тъй придирчив към външността си.

— Вече сме на линия — уведомява ме той. — Направих всичко необходимо веднага след като ми се обадихте от летище „Кенеди“. Имам един екип във Вадуц, втори в Цюрих, в близост до Вайнер Банк, и трети, който е готов незабавно да се намеси при нужда. В момента, в който трансферът бъде реализиран между Лихтенщайн и Швейцария, тръгваме по следата. При положение, разбира се, че нашите швейцарски приятели не възразят. Те имат доста консервативни представи за банковата тайна.

И ме измерва с флегматичен поглед, сякаш току-що ми е разкрил Бог знае какъв секрет.

Напомням, че за да може да се осъществи трансферът, поръчан от Фезали, е необходимо задължително съгласието на останалите двама съдружници, сиреч — на Марк и моето. Тъй че приподписваме копието и за по-голяма сигурност аз незабавно потеглям за Вадуц. Писмото на Хасан е пристигнало на 25-и, самият аз пристигам в Париж в ранния следобед на 27-и и съм в Лихтенщайн същия ден вечерта. Правя така, че трансферът да може да се извърши на 29-и.

Междувременно продължавам да си блъскам главата над загадката 61,551.86. Опитвам всички възможни комбинации. Нищо чудно да е телефонен номер, макар че като хитрост едва ли би могло да се измисли нещо по-плоско. Но знае ли човек… Ако преместим запетаята, получаваме 615.51.86. В Париж, при това срещу луди пари, Лаватер мобилизира собствения си персонал и още една детективска агенция. И резултатите не закъсняват. Знаете ли колко седемцифрени телефонни номера има в света? Научавам го благодарение на така стеклите се обстоятелства — един милион шестстотин двайсет и осем хиляди и нещо. Но моите хрътки издирват общо четирийсет и осем абоната, отговарящи на номер 615.51.86. Първият е една стара дама инвалид от Калифорния, вторият — перачка от Рио, третият живее в Австралия…

… И всичко се оказва пълна глупост.

Зарязвам телефонните номера Опитвам с пощенските кодове. Спестявам ви подробностите, те са направо умопомрачаващи — за да се направи една най-елементарна проверка са необходими месеци. Отказвам се и от тях.

— Може би е уреждане на някакви сметки — подсказва ми Марк по телефона. — Нищо чудно Хасан да е заложник на някого и този някой да го е принудил да плати… Знам ли и аз…