Fortune [bg]

След Ванденберг посещавам Розен и Лупино, на които също излагам плана си. Като се изключат някои дребни нюанси, и двамата реагират по един и същи начин — аз съм луд за връзване. Джими Розен придърпва един лист, откъснат от някакъв бележник, и започва да пресмята.

— Франц, в най-добрия случай това представлява инвестиция от четиристотин до шестстотин милиона долара.

— Мога да се оправя и с по-малко.

— Много бих се учудил.

И започва да се цупи, тъй като ужасно мрази да подлагат изчисленията му на съмнение.

— Джими, от опит глава не боли.

— Винаги сте имали екстравагантни идеи, но тази е наистина кошмарна. Но щом държа на нея — добре, ще потърси.

Същият сценарий и при Лупино. С тази разлика, че той започва да се превива от смях още при първите ми думи.

— Отново на линия, значи! То и аз се чудех, като те гледах как дремеш на слънце месеци наред. Колко голямо го искаш това твое казино и къде?

Най-странното е, че нямам ни най-малка представа. Минават десетина дни. Екипите на тримата ми адвокати са се захванали за работа, издирвайки нещо за закупуване или за реконструкция, което да отговаря на условията, определени от Ванденберг — тези три условия ми се струват и необходими, и предостатъчни. Както и, що се отнася до всяко поотделно, невероятно трудни за изпълнение. Помня много добре чувствата, които изпитвах през този юни на 76-а, когато Съединените щати празнуваха двестагодишнината от своето създаване — отчайваща несигурност и в зависимост от дните било желание да зарежа всичко, било, напротив, неистова жажда за действие.

И то до такава степен, че когато към 25 юни Марк Лаватер ми се обажда по телефона, аз нищо не му казвам. Интересува се дали досието върху хотелиерската индустрия, което ми изпрати, ми е било от полза. Избягвам да се впускам в подробности и отговарям, че съм поискал проучването от чисто любопитство и че засега нямам намерение да предприемам каквото и да било. Което е вярно на 25 и 26 и продължава да бъде вярно два дни по-късно, когато ми се обажда Лупино. Звъни ми в „Пиер“, тъкмо когато се завръщам от кратко посещение в Квебек, където отидох да хвърля едно око на колосалните строежи в залива „Джеймс“, във връзка с които квебекското правителство емитира облигации, интересуващи ме като капиталовложение.