Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Любов на колела [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Любов на колела [bg]

Электронная книга - «Любов на колела [bg]». Краткое содержание книги:

Беки Райхарт — Бунтарката никога не създава неприятности. Неприятностите просто я намират сами. Също както в деня, когато Франк Найт се появява на вратата й и иска да използва нейната работилница за мотоциклети като прикритие за елитния си екип със специално предназначение. Беки се чувства горда от възможността да се мотае с големите момчета — тя може да заварява, шофира и стреля толкова добре, като всеки един от тях.
1 ... 4 5 6 7 8 9 10 11 12 ... 109
Перейти на страницу:

— Не че няма да бъда щастлив да взривя всички тях и да ги пратя в гостоприемните ръце на Аллах, ако падне дори косъм от главата на сестра ми — добави мрачно Бил, заплашителна усмивка изкриви едното ъгълче на устата му.

Франк повторно извърна глава и се втренчи в него с изумление.

Хората мислеха Франк Найт за много страховит с неговия огнен темперамент, но сега, като слушаше Бил как спокойно говори за убиване на пиратите, след като току-що ги бе оправдал заради трудното им положение, кръвта му се смръзна.

Това беше също като разликата между да държиш в ръка готова да избухне граната и да стъпиш върху торба боклук край пътя в Кандахар. При първото: гранатата, при всички положения ще избухне, няма съмнение за това, така че я хвърляш толкова силно, колкото можеш и по възможност най-далече. А при второто: торбата изглежда напълно безобидна, докато изведнъж не се разкъса и от нея се изсипят стотици кървави парчета.

Хм. Така стояха нещата. Франк беше много щастлив, че старото момче Били беше на негова страна.

— А ти? — обърна се той към Ейнджъл. — Имаш ли проблем да убиеш бедните сомалийски пирати, ако се стигне дотам?

Загадъчният израелец вдигна идеално оформените си вежди.

— Ни най-малко.

Добре. Поне можеше да разчита…

Вратата на заседателната зала се отвори и командир Джон Л. Патерсън влезе вътре.

* * *

— Защо непрекъснато пишеш тези бележки? — попита Ив, когато Беки затвори тетрадката и мушна химикалката в спиралата отстрани.

— Защото — тя се огледа наоколо, за да се увери, че Едноокия Уили не беше наблизо, — дроновете за наблюдение, летящи над нас, имат абсолютно прецизни камери. Просто споделям с момчетата, за да знаят какво става, и ги информирам, доколкото мога. Не искам Били или някой от другите да се тревожи твърде много.

Ив наклони назад глава и се загледа в синята шир на безоблачното небе, а след това хвърли към приятелката си скептичен поглед.

До тази сутрин, когато Едноокия Уили я блъсна долу до Ив, те бяха държани разделени в противоположните страни на палубата. Това вероятно беше така, защото през първите шест часа от залавянето им, тя не само се опита да повреди двигателя на „Серендипити“, а и сложи отрова за мишки в храната на пиратите. Без съмнение, сомалийците си мислеха, че е най-добре да я държат далеч от приятелката й, ако решеше да потърси помощ от Ив в някакъв нов план за бягство.

— Хм, аз не… не виждам никакви дронове за наблюдение — каза Ив, по изражението на умореното й лице ясно се четеше убеждението, че слънцето в Индийския океан окончателно е сварило мозъка на Беки и го е превърнало в жалко подобие на преварена скарида.

Беки само се усмихна. Горката Ив. Последните шест дни бяха изпълнени със страх, а за някой като приятелката й, свикнала да й угаждат и да я закрилят, сигурно са били наистина ужасни.

— Той мина отдавна — обясни Беки спокойно като се опита да вложи в тона си достатъчно увереност, за да вдъхне смелост на сломената жена. — Ако съм преценила правилно, той лети на всеки три или четири часа. И остава в полезрение само около шестдесет секунди.

Ив преглътна конвулсивно и отново погледна към небето.

— Не съм забелязала нещо да лети над нас.

— Не би и видяла, ако не знаеш какво да търсиш. Те летят толкова високо, че могат да се забележат само когато слънчевите лъчи се отразят под определен ъгъл от корпуса им и изглеждат като проблясващи малки точки в дневното небе.

— Аха — промърмори Ив и пак подпря брадичка върху свитите си колене, които бе обгърнала с ръце, в опит да направи себе си възможно най-незабележима. Сякаш имаше желание да изчезне напълно.

Беки я погледна остро.

— Не ми ли вярваш?

— Напротив — успокои я приятелката й и я прегърна утешително през раменете.

— Ти не ми вярваш. — Беки се засмя горчиво и я шляпна по коляното, при което ръката на Ив падна.

Това беше много добре. И двете не се бяха къпали почти една седмица, което означаваше, че никоя от тях не миришеше особено добре. Какво ли не би дала за парче сапун Dove и флакон дезодорант. И докато си мечтаеше за неща, които не можеше да има, то също така би искала голям мазен бургер от Bull & Bear и двойна порция панирани лучени кръгчета.

И щеше да бъде доволна, ако никога повече не види риба до края на живота си.

— Е, трябва да се съгласиш, че е малко пресилено — отвърна Ив. — Ако там наистина има дронове, които ни снимат, не мислиш ли, че малкият човек, отговарящ за всичко това тук, щеше да знае за тях и ти нямаше да имаш никаква възможност да пишеш тези съобщения?

1 ... 4 5 6 7 8 9 10 11 12 ... 109
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)