Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Любов на колела [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Любов на колела [bg]

Электронная книга - «Любов на колела [bg]». Краткое содержание книги:

Беки Райхарт — Бунтарката никога не създава неприятности. Неприятностите просто я намират сами. Също както в деня, когато Франк Найт се появява на вратата й и иска да използва нейната работилница за мотоциклети като прикритие за елитния си екип със специално предназначение. Беки се чувства горда от възможността да се мотае с големите момчета — тя може да заварява, шофира и стреля толкова добре, като всеки един от тях.
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 109
Перейти на страницу:

Ив погледна към дългото, тънко острие, което стискаше в юмрука си. От краткия проблясък на объркване, появил се в очите й, стана ясно, че не знае, че все още държи ножа, с който бе филетирала паламуда, уловен за обяд. Но бързото осъзнаване на този факт превърна объркания й израз в ужасяващ страх.

Беки заряза всички опити да остане тиха и спокойна.

— Дори не си го помисляй! — кресна тя.

Двама от мъжете на палубата обърнаха рошавите си глави към нея, допряха до кльощавите си рамене дървените приклади на автоматичните оръжия и като зли, черни очи двете дула на калашниците се фокусираха право в лудо биещото й сърце.

— Не можеш да участваш с нож в престрелка — прошепна тя, вдигайки още по-високо ръце и се опита да преглътне сухата като Сахара буца в гърлото си. — Всеки знае това.

С ъгълчето на окото си видя как Ив се наведе напред, непогрешимият тъп звук от удара на острието в дървената палуба беше музика за ушите й.

— Вижте, момчета — обърна се към групата мъже Беки, невероятно облекчена, когато зловещите дула на тези стари, но все още смъртоносни автомати отново се насочиха към палубата. Това им е хубавото на АК-то, беше й казал веднъж Били, те ритат като проклет кон, по-прости са от тест по математика за детската градина, но силата на удара им е като на варел, пълен с пясък. Руснаците със сигурност знаят как да направят едно дяволски надеждно оръжие. Което, предвид сегашното й положение, беше всичко друго, освен страхотно. — Намираме се в сейшелски води. Вие нямате никаква власт тук.

— Не, не, не — отвърна на английски със силен акцент дребният пират с превръзката на окото. — Само ние има власт в тия води. Ние сомалийски пирати.

— О, Господи! — изхриптя Ив, докато поставяше трепереща длан на гърлото си и завъртя очи.

— Да не си посмяла да ми припадаш сега, Ивлин Ейдънс! — заповяда й Беки, чийто мозък заплашваше да експлодира само при мисълта за това какво можеше да се случи на една красива, изпаднала в безсъзнание жена в ръцете на сомалийски пирати насред Индийския океан.

Ив се олюля, но успя да остане на крака, здраво стъпила върху леко поклащащата се палуба.

Добре. Много добре.

— Ние нямаме пари. Нашите семейства не са богати — заяви Беки. Което почти бе вярно, що се отнасяше до нея. Ив обаче беше богата като Крез. За щастие, пиратите нямаше как да знаят това. — Няма да получите никакъв откуп за нас. Ще ви струва много повече да ни храните и подслоните, отколкото някога ще получите от семействата ни. И тази лодка е двадесетгодишна. Тя не си струва горивото, което ще ви е нужно, за да я върнете обратно в Сомалия. Просто ни пуснете да си идем и ние ще забравим, че това някога се е случвало.

— Не, не, не. — Младият пират поклати глава, както изглежда отрицанието в неговия речник вървеше само в тройка. Тъмното му око блестеше от вълнение и Беки забеляза, че в средата на черната му превръзка има залепен кичозен малък кристал, с което й напомни на едноокия Уили от „Дяволчетата“.

Божичко, става все по-добре и по-добре!

— Вие американец. — Той се ухили доволно, разкривайки криви, жълти зъби. Леле, беше готова да заложи най-добрия си заваръчен апарат, че този никога не бе виждал четка за зъби или тубичката на Колгейт. — Америка плаща големи пари.

Беки изсумтя, не можа да се сдържи. Дребосъкът се заблуждаваше много.

— Може би не сте чували, но това е политика на правителството на САЩ — да не преговарят с терористи.

Едноокият Уили отметна назад глава и се разсмя, ребрата му щръкнаха болезнено под тъмната кожа на тялото му.

— Ние не терористи. Ние сомалийски пирати.

Все тая!

— То е едно и също — прошепна тя и погледна към другите мъже, които стояха нащрек, но и изглеждаха леко апатични, сякаш не разбираха и дума от това, което бе казано.

Добре, значи Уили беше единственият, който говореше английски.

Беки не можеше да реши дали това е добре, или зле.

— Не терористи! — извика той, от устата му се разхвърчаха слюнки. — Пирати!

— Добре, добре — каза Беки успокояващо, смекчи тона си, но запази сарказма в езика си. — Вие сте пирати, а не терористи. Разбрах. Но това не променя простия факт, че нашето правителство няма да ви даде нищо повече от едно тежко отравяне с олово. И нашите семейства не разполагат с нито цент, за да ви платят.

— О, те плаща. — Той се усмихна и за пореден път показа зъбите си с цвят на урина. — Те винаги плаща.

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 109
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)