Мираж [bg]

— Казаха ми, че било вероятно най-доброто художествено училище в Мароко, макар че това не значело кой знае какво. И все пак щеше да ми даде шанса да поживея на екзотично място, да избягам от света на работното време, да попътувам и да създам значително количество свои собствени творби под палещото слънце на Северна Африка.

Така че Пол напуснал работата си, взел претъпкания нощен полет до Казабланка и от пръв поглед намразил всичко там. Нищо не напомняло легендарния митичен град от филма, изглеждал грозен, разпилян и пълен с бетонни сгради. Художественото училище се оказало второразредно, учителският състав — покварен, учениците — почти всички лишени от талант.

— Почти нямах приятели в началото с изключение на френско-марокански художник на име Ромен Бен Хасан, който бе твърде талантлив абстрактен експресионист, предвид, че беше на път да се превърне в алкохолик. Но именно Ромен ми намери учител по френски и ме принуди да говоря с него на езика, използван от всички наоколо. Пак Ромен бе този, който ме убеди да престана да се самосъжалявам и ме въведе в социалния си кръг от местни и чуждестранни художници. И отново той ме тласкаше да работя над свои произведения.

Пол си намерил среда. Общувал с художници — мароканци и чужденци — и прекарвал свободното си време с тях. Имал един или двама ученици, които смятал за обещаващи. И най-вече работел усилено над удивително портфолио от литографии и графики с теми от квартала му в Казабланка. Макар че от училището искали да го задържат, той използвал портфолиото си, което нарекъл „Белият град“, за да си осигури галерия в Ню Йорк.

По време на триседмична ваканция между сроковете в училището се отправил на юг към ограден с крепостни стени морски град на име Есувейра.

— Беше като да се върнеш в средните векове и да попаднеш в съвършената художническа колония.

Есувейра бе една от редовните теми, които Пол вкарваше в разговор. Как си намерил фантастично евтин и очарователно долнопробен хотел със страхотен балкон с изглед към Атлантическия океан и древните крепостни стени на този странен и примамващ град, където Орсън Уелс бе снимал своята филмова версия на „Отело“, а „Джими Хендрикс изпушил твърде много трева, докато разпускал на мароканското атлантическо крайбрежие“. Пол прекарал седмиците си там в работа по втора колекция от графики — „В лабиринта“, — изобразяващи криволичещите улички на Есувейра. Джаспър Пирни, неговият търговски агент/собственик на галерия в Манхатън, успял да продаде трийсет от литографиите му.