Кратка история на иновациите
- Автор: Ридли Мат
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542832744
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: История техники
Электронная книга - «Кратка история на иновациите». Краткое содержание книги:
„Нито един икономист или социолог не може да обясни напълно защо се появяват иновации, да не говорим защо се появяват на точно определени места и в точно определено време. В тази книга ще се опитам да разреша тази голяма загадка. Няма да го правя само с абстрактна теория или с привеждане на аргументи, макар че ще има и от това, а основно ще разказвам истории. Нека иноваторите, които са превърнали своите (или чуждите) изобретения в полезни иновации, ни учат как се случват нещата чрез примерите на успехите и провалите.
Аз ще разказвам истории за парните машини и интернет търсачките, за ваксините и електронните цигари, за транспортните контейнери и силициевите чипове, за куфарите на колелца и генното редактиране, за числата и тоалетните. Нека чуем какво ще ни кажат Томас Едисон и Гулиелмо Маркони, Томас Нюкомен и Гордън Мур, лейди Мери Уортли Монтагю и Пърл Кендрик, Ал Хорезми и Грейс Хопър, Джеймс Дайсън и Джеф Безос.”
Въпросният източник е единственият човек, който в действителност познавал Нюкомен – шведът Мортен Тривалд. Той работел с Нюкомен и Кали, а след това построил няколко от първите машини в Нюкясъл, преди да отнесе технологията в Швеция. Описва Нюкомен като експериментатор с парата далеч преди да направи работеща машина и описва случайния пробив, когато било открито впръскването на студена вода в цилиндъра:
„В продължение на десет години г-н Нюкомен работеше по тази машина с огън, която така и нямаше да даде нужния ефект, ако по волята на всемогъщия Бог не се случи един щастлив инцидент. Това стана при последния опит да накараме модела да проработи и при следното странно събитие ефектът дори надмина желанията ни. Студената вода, която минаваше през оловен кожух около цилиндъра, проби през слабо място, заварено с калай. Калаят се разтопи от топлината на парата и така студената вода си намери път вътре в цилиндъра, мигновено кондензира парата и създаде такъв вакуум, че прикрепената към малка греда тежест, която трябваше да представлява водата в помпите, се оказа крайно недостатъчна. Заради огромния натиск върху буталото веригата ѝ се скъса, буталото проби дъното на цилиндъра, както и капака на малкия котел. Горещата вода, която потече навсякъде, убеди дори най-скептичните наблюдатели, че бяха открили несравнимо мощна сила, непозната в природата до този момент“.
При машината на Нюкомен парата в цилиндъра се кондензирала чрез впръскване на студена вода, а енергията на вакуума се предавала чрез бутало и лост към помпа. Този механизъм бил по-здрав и по-безопасен от машината на Сейвъри. Вероятно някои от първите версии в пълен размер били построени за пръв път в калаените мини на Корнуол, Нюкомен работел недалеч оттам, но до нас не са достигнали категорични доказателства. Първата работеща машина на Нюкомен в света, за която знаем, е построена през 1712 г. край замъка Дъдли в Уоруикшър. Според Тривалд тя можела да изпомпва по десет галона вода (ок. 38 литра) дванайсет пъти в минута, като я извади на 150 фута (ок. 46 метра) извън мината. Гравюра на Томас Барни от 1719 г. показва прекрасната изработка на машината в рязък контраст, както твърди Ролт, с „грубата помпа на Сейвъри или с научните играчки на Папен“. Той продължава: „Рядко в историята на технологиите толкова важно изобретение е разработено от един човек толкова бързо, че да придобие форма“.
Отначало обаче устройството е било ужасно неефективно. По днешните стандарти двигателят на Нюкомен е чудовище. Той е с размера на малка къща, пуши, дрънчи и съска гръмогласно, а около 99 процента от енергията от горящите въглища се губи. Щели да минат десетилетия, преди да се появят отделният кондензатор, маховикът и валът на Джеймс Уат, а с други подобрения машината щяла да може да се използва в производства и сфери, различни от минното дело, където горивото било евтино.
Аз съм лично свързан с тази история. Един мой предтеча на име Николас Ридли влязъл в бизнеса с мините някъде около края на XVII в. Оставил фермата си в Саут Тайн Вали в Нортъмбърленд и станал партньор в бизнес с оловни мини, като се опитвал да отдели среброто от оловната руда. После се преместил в Нюкясъл и някак си се включил във въгледобива. До смъртта си през 1711 г. бил проспериращ търговец с въглища, собственик на мина на северния бряг на Тайн и кмет на града, който тогава бил третият най-голям в Англия. Синът му Ричард управлявал мините безкомпромисно, сдобил се с репутацията на „буревестника на търговията с въглища“ заради склонността си да се замесва в сбивания и да разрушава картелите за фиксиране на цените. Веднъж дори се опитал да убие един съперник. Вторият син Николас сякаш стоял повече в Лондон, където получавал и продавал въглищата. В началото на XVIII в. въглищата осигурявали половината от енергията в Англия.
Младият Николас наел тийнейджърът Сам Кали, син на партньора на Нюкомен, Джон. Викнал го на север да построи машина в Байкър, вероятно около 1715 г. или 1716 г. Ако може да се вярва на инженера Джон Смийтън, това била третата или четвъртата подобна машина в света. Братята Ридли плащали невероятните 400 паунда на година на наследниците на Сейвъри за правата да използват патента му и вложили около 1000 паунда в създаването на първата машина. Тя трябвало да изпомпа водата от мина, която така се наводнявала, че съсипала двама предишни собственици.