Кратка история на иновациите
- Автор: Ридли Мат
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542832744
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: История техники
Электронная книга - «Кратка история на иновациите». Краткое содержание книги:
„Нито един икономист или социолог не може да обясни напълно защо се появяват иновации, да не говорим защо се появяват на точно определени места и в точно определено време. В тази книга ще се опитам да разреша тази голяма загадка. Няма да го правя само с абстрактна теория или с привеждане на аргументи, макар че ще има и от това, а основно ще разказвам истории. Нека иноваторите, които са превърнали своите (или чуждите) изобретения в полезни иновации, ни учат как се случват нещата чрез примерите на успехите и провалите.
Аз ще разказвам истории за парните машини и интернет търсачките, за ваксините и електронните цигари, за транспортните контейнери и силициевите чипове, за куфарите на колелца и генното редактиране, за числата и тоалетните. Нека чуем какво ще ни кажат Томас Едисон и Гулиелмо Маркони, Томас Нюкомен и Гордън Мур, лейди Мери Уортли Монтагю и Пърл Кендрик, Ал Хорезми и Грейс Хопър, Джеймс Дайсън и Джеф Безос.”
1.
Енергия
„Видите ли някъде успешен бизнес, значи някой някога е взел смело решение.“
Питър Дръкър
За топлината, работата и светлината
Бих казал, че най-важното събитие в историята на човечеството се е случило някъде в Северозападна Европа около 1700 г. и е постигнато от някой или някои (вероятно французин или англичанин), но може би никога няма да узнаем името. Защо е толкова неясно? По онова време никой не забелязал събитието, нито пък осъзнал важността му, иновацията така или иначе не била ценена високо. Има и объркване кой от няколкото кандидати бил с най-голям принос. Промяната била бавна и трудна, не е имало момент „Еврика“. Тези черти са типични за иновацията.
Събитието, за което говоря, е първото контролирано преобразуване на топлината в работа, ключовият пробив, отворил вратите пред Индустриалната революция, направил я възможна, ако не и неизбежна. Това довело до просперитета на модерния свят и до изумителния разцвет на технологиите днес. (Тук използвам думата „работа“ в по-разговорния смисъл като контролирано енергично движение, а не в по-широката дефиниция на физиците.) Пиша това на лаптоп, захранван от електричество. Намирам се във влак, също захранван от електричество, свети електрическа лампа. Повече от електричеството идва по жици от електроцентрала, в която гигантски турбини се въртят с висока скорост от пара, получена от изгарянето на газ или от топлината на ядреното делене. Целта на електроцентралата е да превърне топлината от изгарянето в налягане, което се получава при разширяването на водата в пара, а оттам и в движение на перките на турбината. Тя пък се движи в електромагнит и създава движение на електроните по жиците. Нещо подобно се случва и в двигателя на автомобил или на самолет: изгарянето води до налягане, а то до задвижване. Реално цялото огромно количество енергия, което използваме в живота си, идва от преобразуването на топлината в работа.
Преди 1700 г. хората използвали два основни източника на енергия: топлина и работа. (Светлината се получавала главно от топлината.) Хората горели дърва или въглища, за да се отопляват и да готвят храна, и използвали мускулите си или мускулите на конете и воловете, по-рядко воденици или вятърни мелници, за да придвижват нещата и да вършат работа. Тези два вида енергия били отделни: дървата и въглищата не извършвали механична работа, а вятърът, водата и воловете не топлели.
Няколко години по-късно обаче, макар и доста ограничено в началото, парата започнала да преобразува топлината в работа и светът щял да бъде променен завинаги. Първото практично устройство била машината на Нюкомен, затова Томас Нюкомен е моят първи и най-обещаващ кандидат за иноватор в преобразуването на топлината в работа. Обърнете внимание, че не го наричам изобретател, разликата е значителна.
До нас не е достигнал портрет на Нюкомен. Той е погребан в необозначен гроб някъде в Айлингтън, Северен Лондон, където умира през 1729 г. Недалеч, макар пак да не знаем къде, е необозначеният гроб на един от неговите съперници, а сигурно и вдъхновител, Денис Папен, който просто изчезва от сцената около 1712 г. като бедняк в Лондон. Томас Сейвъри получава малко по-добро отношение от света и умира през 1715 г. в близкия Уестминстър. Тези трима мъже, съседи за няколко години и почти набори (Папен е роден през 1647 г., Сейвъри вероятно около 1650 г., а Нюкомен през 1663 г.), са играли ключова роля в преобразуването на топлината в работа. Но е можело никога да не се срещнат.
Разбира се, те не са първите, забелязали, че парата има мощта да задвижва неща. Играчки на този принцип правели още в древните Гърция и Рим, а от време на време през вековете умни инженери създавали устройства с пара, които избутвали вода през градински фонтани или за други подобни номера. Но Папен пръв започнал да мечтае да обуздае тази сила за практични цели, а не за забавление. Сейвъри превърнал подобна мечта в машина, но тя се оказала непрактична, а Нюкомен създал практична машина, която реално направила разликата.