Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Зарубежная классическая проза » Буденброкови. Упадъкът на едно семейство
Буденброкови. Упадъкът на едно семейство - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Буденброкови. Упадъкът на едно семейство

Электронная книга - «Буденброкови. Упадъкът на едно семейство». Краткое содержание книги:

Обстоятелството, че Герда свиреше на цигулка, досега за Томас бе една очарователна добавка към нейнoто своеобразно същество - то отговаряше на странните ѝ очи, които той обичаше, на тежките ѝ тъмночервени коси и на цялата ѝ необикновена осанка. Но сега, когато виждаше как чуждата за него страст към музиката толкова рано, от самото начало и изцяло завладяваше и неговия син, тя се превърна във враждебна сила, изправила се между него и детето, от което той се надяваше да създаде един истински Буденброк, силен и практичен човек с могъщи устреми навън, към власт и завоевания. И в раздразненото състояние, в което се намираше, на Томас му се струваше, че тази враждебна сила заплашва да го направи чужденец в собствения му дом. Томас Ман е роден през 1875 г в Любек. Признат е за един от най-значимите писатели на ХХ век. Публикува разкази от 18-годишна възраст, но световна слава и най-голямо признание в родината му носи първият му роман - Буденброкови. Упадък на едно семейство. Авторът започва да пише сагата едва 22-годишен, през 1897 г., книгата излиза през 1901 г, а 28 години по-късно писателят получава за нея Нобелова награда за литература. Сред останалите му творби са Вълшебната планина, четирилогията Йосиф и неговите братя, Доктор Фаустус и много др. Умира в Цюрих през 1955 г.
1 ... 4 5 6 7 8 9 10 11 12 ... 299
Перейти на страницу:

„Какъв приятен surprise[18]!“ — казвам аз и си позволявам да я хвана за ръката, защото се досещам, че става нещо нередно. А тя въобще не ме вижда... „Къде така бързате, мила?“ Тя ме поглежда, вижда ме и едва-едва промълвя: „Вие ли сте... Прощавайте! Край на всичко! Ще се хвърля в Трава!“

„Опазил бог! — казвам аз и чувствувам, че пребледнявам. — Не е там мястото ви, мила! Но какво се е случило?“ И я държа здраво, доколкото приличието позволява. „Какво се е случило ли? — извиква тя и трепери. — Нахвърлиха се на сребърните прибори, Вундерлих! Ето какво се случи! А Жан е болен от червен вятър и не може да ми помогне. Но и да беше здрав, пак не би могъл да ми помогне! Крадат ми лъжиците, сребърните ми лъжици! Ето какво се случи, Вундерлих, и аз ще се хвърля в Трава!“

Аз държа нашата приятелка, казвам, каквото се казва в такива случаи: „Courage“, казвам, „Мила!“ и „Всичко ще се оправи!“, и „Ще поговорим с тия хора, успокойте се, заклинам ви и да вървим!“ — и я повеждам назад по улицата към тяхната къща. Горе в трапезарията заварваме милицията така, както я била оставила госпожата, около двадесет души, които ровят в, голямата ракла, гдето са сребърните прибори.

„С кого от вас мога да поприказвам, господа?“ — питам аз вежливо. Те се разсмиват и викат: „С всинца ни, папа!“ Но после един излиза напред и се представя — човек висок като върлина, с дълги, рошави, почернени мустаци и едри червени ръце, които се подават от обшитите с галуни подгъвки на ръкавите. „Леноар — казва той и козирува с лявата ръка, защото в дясната държи връзка от пет-шест лъжици. — Сержант Леноар. Какво желаете, господине?“

„Господин офицер! — казвам аз и гледам да засегна неговото point d’honneur[19]. — Може ли заниманието с тия неща да бъде съгласувано с вашата блестяща charge[20]? Градът не заключи портата си за императора... “ „Какво да се прави? — отговаря той. — Това е войната! Войниците имат нужда от такива прибори... “

„Имайте пред вид едно нещо — прекъснах го аз, защото ми хрумва една мисъл. — Тази дама — казвам аз, защото какво ли не се казва в подобно положение, — господарката на тоя дом, не е германка, а едва ли не ваша землячка, тя е французойка... “ „Как, французойка ли?“ — повтаря той. И какво, мислите, добавя този дълъг юначага? — „Значи, емигрантка? — казва той. — Но тогава тя е враг на философията!“

Аз се слисвам, но преглътвам смеха си. „Вие — казвам, — както виждам, сте умен човек. Повтарям, че ми се струва недостойно за вас да се занимавате с тия неща!“ Той мълчи един миг; после обаче внезапно се изчервява, хвърля шестте лъжици в раклата и се провиква: „Но кой ви е казал, че имам някакво друго намерение с тия неща, освен да ги поразгледам?! Хубави вещи! Но ако някой и друг от войниците си вземе по нещо за souvenir[21]... “

Ех, разбира се, взеха си достатъчно souvenir, позоваването на човешка или божествена справедливост не помогна... Та те не признават друг бог освен тоя страшен дребен човек...

ГЛАВА ПЕТА

— Виждали ли сте го, господин пасторе?

Смениха отново чиниите. Появи се огромен керемидено-червен паниран свински бут, пушен и варен, а заедно с него кафяв, възкисел лучен сос и такива количества зеленчуци, че всички биха могли да се заситят от една-единствена паница. С нарязването се зае Лебрехт Крьогер. Подигнал леко лакти, изопнал право дългите показалци върху гърбовете на ножа и вилицата, той започна да реже внимателно сочните късчета. Поднесоха и майсторското произведение на консулша Буденброк, „Руско гърне“, резлива смесица от консервирани плодове с алкохолен вкус.

Не, за съжаление пастор Вундерлих не бил виждал никога Бонапарт. Обаче старият Буденброк и Жан-Жак Хофстеде бяха го виждали лице в лице; първият — в Париж, непосредствено преди похода към Русия, на някакъв парад в двора на двореца Тюйлери, вторият — в Данциг.

—Ей богу, нямаше радушен вид — каза той и с вдигнати вежди пъхна в устата си хапка шунка, червено зеле и картофи, които беше наредил на вилицата си. — Впрочем в Данциг се държал много весело. Разказваха тогава една шега... Той играел азарт, и то не на дребни суми, денем с немците, а вечер с генералите си... N’est-ce pas, Rapp — казал той и грабнал шепа злато от масата, — les allemands aiment beaucoup ces petits napoléons.“ „Oui, Sire, plus que le Grand[22]!“ — отговорил Pan...

Сред избухналата обща веселост — защото Хофстеде разказа хубаво анекдота и дори имитира малко изражението върху лицето на императора — старият Буденброк каза:

вернуться

18

(фр.) Изненада.

вернуться

19

(фр.) Честолюбие.

вернуться

20

(фр.) Длъжност, служба.

вернуться

21

(фр.) Спомен.

вернуться

22

(фр.) „Рап, немците обичат много тези малки неполеони, нали „Да, сир, повече, отколкото големия (великия).“

1 ... 4 5 6 7 8 9 10 11 12 ... 299
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)