Жените, които го познаваха [bg]

Принтерът свърши работата си. Мъжът взе снимките, прелисти ги и ги преброи. Всичките трийсет и шест бяха там. Той извади голяма метална щипка и ги защипа за горния ръб. След това отиде в отсрещния край на стаята, където на стената беше заковано табло от талашит, и закачи щипката на гвоздей в горния десен ъгъл. Над гвоздея беше написана цифрата три, оградена с черно мастило. Той погледна най-горните снимки под номерата 1 и 2. Жени. В спалните си. Полуголи. Разплакани. Ужасени. Металната щипка в левия ъгъл държеше само трийсет и четири снимки. Мъжът не беше успял да направи още две. Преди акта. Беше твърде нетърпелив. Отклони се от ритуала. Това нямаше да се повтори. Втората партида беше пълна. Мъжът взе фотоапарата и направи снимка на таблото със зловещата изложба. Първият етап беше завършен. Той остави фотоапарата на бюрото и взе черната спортна чанта от пода до вратата.

Влезе в кухнята, сложи чантата на масата, дръпна ципа и извади опаковката от найлоновите чорапи, които беше използвал. „Филип Матиньо Ноблес 50 Камело“.

Както обикновено.

Както винаги.

Мъжът отвори шкафчето под умивалника и изхвърли опаковката. Върна се, извади найлоновото пликче с ножа, измъкна го и го сложи в умивалника. След това пак отвори шкафчето под умивалника и изхвърли окървавеното найлоново пликче. Затвори вратичката на шкафчето и пусна крана. Топла вода обля широкото острие. Засъхналата кръв започна да се отмива от метала и да изчезва в канала, бавно въртейки се по посока на часовниковата стрелка. Мъжът хвана ножа за дръжката и го обърна. Щом го изми от кръвта, той използва течен перилен препарат и четка, за да го почисти напълно. После внимателно избърса оръжието и го върна в чантата. Отвори третото чекмедже отгоре надолу до фурната и извади ролка с трилитрови пликчета за фризер. Откъсна едно пликче, остави ролката на мястото й, затвори чекмеджето, сложи пликчето до ножа и излезе от кухнята.