Жените, които го познаваха [bg]

Преди третата жертва.

– Ще видим.

– Искам да кажа, че като се има предвид кого имитира убиецът...

– Казах, ще видим.

Тонът на Торкел каза на Били, че е време да престане да задава въпроси. Той кимна и се изправи. Разбираше неудовлетворението на Торкел. Нямаха доказателства – или по-точно, имаха много доказателства – отпечатъци от стъпки, пръстови отпечатъци, семенна течност и косми, но въпреки всичко това не бяха по-близо до извършителя, отколкото преди двайсет и девет дни, когато намериха първата жертва, завързана и убита по същия начин. Безразличието, с което убиецът оставяше веществени доказателства, показваше, че няма криминално досие в полицията. Той беше твърде добре организиран, за да го прави от небрежност. Следователно човекът не беше осъждан, поне за сериозно престъпление, и беше готов да рискува или принуден да го прави. И двете вероятности бяха тревожни. И той сигурно щеше да убие отново.

– Повикай Ваня и пак огледайте всичко.

Много щеше да помогне, ако открият връзка между жертвите. Щяха да научат нещо за извършителя и да се доближат до него. Най-лошият сценарий беше убиецът да избира жените произволно – вижда някоя в града, проследява я, открива къде живее, прави планове и чака удобна възможност. Ако така избираше жертвите си, нямаше да го заловят, освен ако не направи грешка. А досега убиецът не беше сбъркал никъде.

Били изкачи стъпалата с няколко бързи, големи крачки, погледна в спалнята, където работеше Урсула, и влезе в кабинета. Стаята беше малка, може би шест квадратни метра. В единия ъгъл имаше бюро и канцеларски стол, под който беше сложен лист перспекс, така че колелцата да не драскат паркета. Ниска пейка с принтер, модем, рутер, листове, папки и канцеларски принадлежности. На стената над бюрото беше окачена дълга рамка с места за осем снимки. На едната фотография жертвата – Катарина – беше сама под ябълково дърво и се усмихваше на обектива. Тъмна коса, сламена шапка, бяла лятна рокля. Същинска реклама на шведско лято. Йостерлен, вероятно. Съпругът – Рикард – също беше сам на друга снимка, на носа на платноходка. Слънчеви очила, загар, съсредоточен. На всички останали фотографии бяха двамата. Близо един до друг, прегърнати, усмихнати. Изглежда бяха пътували доста. На фона се виждаше плаж с бял пясък и палми и Били позна Ню Йорк и Куала Лумпур. Очевидно нямаха деца.