Пророчеството
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: The Belgariad #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пророчеството». Краткое содержание книги:
Но това било само разказ…
Тя стори тъкмо това. Когато тримата се появиха пред вратата на кухнята, тя схвана какво е положението с един-единствен поглед.
— Доведете го тук — каза тя. Гласът й дори не прозвуча развълнувано. Тя накара бледото разтреперано момче да седне на стол до една от фурните и направи отвара от няколко билки, които взе от глинените понички и делвички върху най-високата полица в дъното на един от килерите.
— Изпий това — нареди тя на Доруун я му подаде димящата кана.
— Ще помогне ли на ръката ми? — попита Доруун, като хвърли изпълнен със съмнение поглед към отварата. Миришеше неприятно.
— Просто го изпий — повтори повелително тя и извади някакви шини и ивици ленен плат.
— Ух! Горчи — каза Доруун и се намръщи.
— Така трябва — отвърна му тя. — Изпий всичко.
— Не искам повече — възпротиви се той.
— Много хубаво — каза жената, избута шините настрана и взе един дълъг остър нож от окачалката на стената.
— Какво ще правиш? — запита той с треперещ глас.
— Щом не искаш да изпиеш лекарството — отговори му тя любезно, — ръката трябва да се отреже.
— Да се отреже? — изпищя Доруун с изцъклени очи.
— Вероятно някъде оттук — каза тя и замислено опря ножа над лакътя му.
Със сълзи на очи Доруун изгълта остатъка от течността и след няколко минути клюмна, унесен в сън. И все пак изпищя веднъж, когато леля Поул намести счупената кост; но след като ръката беше превързана и стегната с шините, отново заспа. Леля Поул поговори накратко с уплашената майка на момчето и по-късно помоли Дурник да го занесе до леглото.
— Нямаше да му отрежеш ръката, нали? — каза Гарион.
Леля Поул го погледна. Изразът й не се промени.
— Така ли мислиш? — рече тя и той вече не бе толкова сигурен. — Сега искам да си поговоря с госпожица Зубрет — добави тя.
— Тя избяга, когато Доруун падна от дървото — отвърна Гарион.
— Намери я.
— Ама тя се крие — възпротиви се Гарион. — Винаги се крие, когато стане някаква беля. Не знам къде да я търся.
— Гарион — каза леля Поул. — Не те попитах дали знаеш къде да я търсиш. Казах ти да я намериш и да я доведеш при мен.
— Ами ако не поиска да дойде? — започна да шикалкави Гарион.
— Гарион! — Тонът на леля Поул беше толкова строг, че момчето веднага побягна да търси Зубрет.
— Не съм виновна — излъга Зубрет още щом Гарион я заведе при леля Поул в кухнята.
— Ти — каза леля Поул и й посочи един стол — седни!
Зубрет рухна на стола със зяпнала уста и широко отворени очи.
— А ти — каза леля Поул на Гарион и посочи, кухненската врата, — вън!
Гарион бързо излезе.
След десет минути разплаканото момиче излезе от кухнята. Леля Поул застана до вратата и се вгледа в нея с очи студени като лед.
— Напердаши ли я? — попита Гарион, изпълнен с надежда.
Леля Поул го опърли с погледа си и отговори:
— Не, разбира се. Момичетата не се бият.
— Аз щях да я напердаша — рече разочаровано Гарион. — Какво й направи?
— Нямаш ли си друга работа? — попита леля Поул.
— Не — отговори Гарион. — Наистина нямам.
Това естествено беше грешка от негова страна.
— Добре — каза леля Поул и го хвана за ухото. — Време е да поработиш за прехраната си. Виждаш ли мръсните тенджери? Веднага да ти изтъркаш.
— Защо ми се сърдиш? — възрази Гарион. Не знаеше къде да се дене от смущение. — Аз не съм виновен, че Доруун се покатери на дървото.
— Тенджерите, Гарион — каза тя. — Хайде!
Останалата част на пролетта и ранното лято преминаха тихо. Доруун естествено не можеше да участва в игрите, докато ръката му не оздравя, а Зубрет бе така разтърсена от онова, което й бе казала леля Поул, че избягваше двете други момчета. Гарион можеше да си играе само с Рундориг, а Рундориг не бе достатъчно умен и игрите с него не носеха удоволствие. Понеже нямаше какво друго да правят, двете момчета често отиваха в полето, гледаха как работят ратаите и слушаха техните разговори.
Така се случи, че тъкмо това лято мъжете от фермата на Фалдор приказваха за Битката при Воу Мимбре, най-преломното събитие в историята на запада. Гарион и Рундориг слушаха очаровани, докато мъжете разказваха как ордите на Кал Торак съвсем ненадейно нахлули в западните земи преди около петстотин години.
Всичко започнало през 4865 година, според календара, по който хората пресмятаха времето в тази част на света, когато огромно множество мурги, надраки и тули нахлули през планините при стръмните източни склонове в Драсния, а след тях се разливали в безконечни вълни малореанци, които човек просто не можел да изброи.