Дневникът на пирата
- Автор: Бенет Чарлс Мун
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на пирата». Краткое содержание книги:
На два пъти той се строполи пред мен и двата пъти с мъка се изправи на крака. Може би жаждата да спаси живота си му даваше сили да продължава изнурителния двубой, но мисля, че вече бе забравил за тази уговорка. По-вероятно бе мисълта, как може да бъде победен от човек, когото толкова често бе повалял, да поддържаше духа му. Независимо от подтика той се биеше, доколкото можеше, а аз злорадствувах всеки път, когато се мъчеше да се изправи на крака, за да продължи борбата, защото това ми даваше възможност да го налагам все повече.
Най-после един страшен замах на левия ми юмрук го улучи право в брадата, той вдигна ръце и се строполи на палубата. Лежеше свит на кълбо, без да помръдне. Аз обърсах кръвта, стичаща се към очите ми, и го загледах в очакване да стане и да продължи. Но като видях, че падналият е безжизнен, а лицето му — ужасно разкървавено, изведнъж всичкият ми гняв и цялата ми омраза към него се изпариха и се извърнах засрамен, че бях осакатил така един ближен.
Въодушевени от победата ми, пиратите се втурнаха към мен с намерение да ме вдигнат на ръце, но аз им махнах отпаднало да се дръпнат, капитан Грим, забелязал желанието ми, също ги възпря с кратка команда. Само Веселушко Прайс пристъпи към мен с ведро вода и аз коленичих на палубата пред него, докато промиваше раните ми и доколкото можеше почистваше следите от боя. Пиратите бяха престанали да крещят и чакаха мълчаливо да се съвзема, когато изведнъж един от тях нададе рязък предупредителен вик и скочи напред.
Той щеше да закъснее да ме спаси, ако при вика му не бях се метнал инстинктивно настрана. И тъкмо навреме, защото, когато се дръпнах, ми се мярна святкаща стомана и един нож се заби дълбоко в палубата точно там, където само преди секунда бях коленичил. Свестил се от последния удар, капитан Хокинс се бе видял близо до оръжието, изтръгнато от ръката му в началото на боя. Като забелязал, че съм обърнат гърбом, той бе съзрял в това възможност да предизвика обрат в моя вреда и с жажда за убийство в сърцето си се бе хвърлил върху мен.
Това подло покушение накара пиратите да нададат гневен вой. Като глутница вълци те връхлетяха върху нещастния капитан и за няколко минути щяха да го разкъсат на парчета, ако не бе командата на капитана им, и дейната намеса на двамата му помощници, които спасиха Хокинс от тази участ. Разтреперан от страх, той бе дотътрен пред Едноокия, за да чуе присъдата му.
— Гад такъв — изрече пиратският капитан, като го гледаше с явно отвращение. — Разправят, че ние, морските разбойници, сме били много коварни хора, ала никой от нас не би постъпил така.
Тогава ми се стори, че Грим казва истината, и сърцето ми се изпълни със симпатии към него и неговите пирати; често бях чувал да се разказва за тяхната безразсъдна дързост и изключителна храброст. По-късно се убедих, че самият Еднооки е от най-коварните хора, бродещи по море, каквито бяха и повечето от нехранимайковците, които му служеха.
— Ако не се бе опитал да убиеш този човек, след като той те победи — продължи капитанът строго, — щяхме да ти пощадим живота, защото ти се биеше добре. Но сега за теб може да има само един край. — После, обръщайки се към Дългия Джон, нареди: — Сложете дъската!
Заповедта му бе изпълнена незабавно. И все пак, макар че Хокинс едва не ме бе убил, аз не можех да гледам как загива, без да се опитам да го спася. Предишната ми омраза бе изчезнала с последния удар, който го бе повалил. Но капитан Грим остана непреклонен към всичките ми молби. Той гледаше как поставят дъската, сякаш аз не съществувах, и като видях, че молбата ми остава без отклик, дръзнах да сложа ръка на рамото му.
В същия миг Едноокия се обърна рязко към мен и устните му се разтегнаха така, че се озъби свирепо като звяр.
— Не ме пипай, куче такова! — кресна той. — Помни, че самият ти си пленник и може да те сполети същата участ. — Но настроението му пак се промени и ме запита с по-мек глас: — Значи предпочиташ той да намери смъртта си по друг начин, а? — Аз кимнах, а Едноокия се обърна към Дългия Джон. — Нека тръгне по друг път — рече той. — Има и по-дълги пътища към смъртта, а тоя човек заслужава да страда докрай.
Напразно умолявах Едноокия да измени заповедта си. Думите ми подействуваха не повече от пяна, разбиваща се в гранитна скала. Капитан Хокинс бе завързан за мачтата с вдигнати високо над главата ръце и пиратите започнаха да го измъчват. Макар че дълги години съм скитал по света и съм виждал много страхотии, от които погледът сам се извръща, никога дотогава не съм ставал свидетел на такива зверски жестокости и от тази гледка ми се повдигна. Страдалческите му писъци раздираха въздуха и ме накараха да се разкая, че бях възразил на идеята да ходи по дъската. Веселушко Прайс, който стоеше близо до мен, хълцаше като дете при тази сцена, а един от пленниците припадна.