Тъжният клоун
- Автор: Ангелов Илия
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тъжният клоун». Краткое содержание книги:
И наистина Парцалев беше силно привързан към родителите си и където и да пътувахме, първата ми работа след настаняването в хотела, беше да го свържа с майка му. Никога не пропускаше да я зарадва с подарък — както нея, така и баща си.
По този повод си спомням едно пътуване с известната наша певица К.Т. Имахме концерти в град Кнежа. Взехме въпросната дама от дома й сутринта, след което потеглихме. По пътя към град Кнежа спряхме на едно пазарче, където на Парцалев му подариха един голям хубав пъпеш и фъстъци в пликче, които поставихме в жабката на колата.
След пристигането си в града, влязохме да обядваме в ресторанта на хотела. Парцалев си поръча неизменното уиски, а след това — чушкабюрек. Известната наша певица обаче ни събра очите с многото ястия, които си поръча и изяде почти мълниеносно. Първо четири вида салати, а след това си поръча и няколко специалитета. Тя изгълта набързо още мляко с ориз и кремкарамел за десерт.
Парцалев и аз се спогледахме, а той ококори очи към мене. Когато се прибирахме по стаите, се спря и шепнешком ме попита:
— Илия, какво беше това чудо? Повдигнах рамене и нищо не отговорих. Историята с похапването не спря дотук. Някъде в ранния следобед същото момиче започна да разнася из фоайето на хотела една баница, която майка й беше приготвила. След като я изяде, я видяхме в барчето на хотела да яде сандвич със шунка.
Какво беше учудването на Парцалев следващия ден, когато слезна от хотела, влезе в колата и потърси в жабката пакетчето с фъстъци. След като не го намери начумерено ме попита:
— Илия, тук бях поставил пакетче с фъстъци. Къде е? Няма го.
Погледнах го учудено и в момента, когато трябваше да кажа, че не съм вземал нищо, се чу гласът на певицата:
— Бате Жоро, аз го изядох. Като спрем някъде ще ти купя друго пакетче фъстъци.
Парцалев се намръщи, но от етичност нищо не отговори.
Продължихме да пътуваме в неловко мълчание. След известно време се чу отново гласа на певицата, седнала зад нас:
— Бате Жоро, ама много хубаво мирише този пъпеш в колата.
Въпросният пъпеш беше поставен до задното стъкло на колата и наистина ухаеше много приятно.
— Мирише, мирише, — повтори Парцалев и млъкна навъсен.
След 3–4 минутно мълчание отново се чу гласа на певицата:
— Ама, бате Жоро, за първи път така хубаво да мирише пъпеш.
В този момент търпението на Парцалев се изчерпа и той избухна така, както не го бях виждал отдавна:
— Няма ли да се спреш вече! Толкова много неща изяде. Този пъпеш го нося на майка ми и баща ми! Няма да ти позволя и него да изядеш. Спри се най-после!
След това Парцалев нервно запали цигара и до пристигането ни в София мълча.
Пъпешът стигна до неговото семейство, хапнах от него и аз, но не беше толкова сладък, колкото хубаво миришеше. Историята е напълно истинска и досега остава като едно весело общо приключение.
Д-Р ПАРЦАЛЕВ
И така Парцалев по настояване на баща си кандидатствал медицина. Бил приет в Медицинския факултет на Софийския университет редовно обучение. Но нали си го теглело към театъра, паралелно се включил в самодейната трупа на текстилна фабрика „България“.
Баща му пращал редовно издръжката за следването. И ето, по време на една зимна ваканция Парцалев се прибира при семейството си. В град Левски вече се говори, че синът на бай Иван — Георги станал доктор и си е у тях. Представям си радостта и доволството на бай Иван. На Георги дори му викат „Георги докторът“, въпреки че е в началото на следването си.
След няколко дни, рано една сутрин в двора на Парцалеви пристига една конска каруца, в която лежи болен мъж около 60-те, завит с няколко черги поради студа. Той е придружаван от двамата си сина, които търсят помощ от „др Парцалев“. Бай Иван събужда сина си и го моли да прегледа болния. Парцалев се опитва да му каже, че е едва първи курс и още не може да лекува.
— Не ме излагай пред хората. Прегледай човека. Дошли са от толкова далеч, — отсекъл бай Иван.
Накрая Парцалев, за да удовлетвори желанието на баща си, става, облича се и слиза при каруцата.
Какво да види! В нея лежи страшно блед и изпит човек. Опипва му пулса, взира се в зениците му, измерва му температурата. След това го кара да си покаже езика.
— Ще оздравее! — отсича авторитетно Парцалев. — Приберете си го в къщи, пригответе му един хубав пилешки бульон. Хубаво да се наяде. След няколко дни ще му мине. Баща ви се е изплашил от нещо.
Слуша го болният и усмивка се появява на лицето му. Синовете искат да му платят за прегледа, а той отговаря:
— Аз от болни пари не вземам.
След тяхното заминаване бай Иван го потупва по рамото доволен: