Тъжният клоун
- Автор: Ангелов Илия
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тъжният клоун». Краткое содержание книги:
Тогава за мое голямо облекчение съзрях ножа на масата и ми мина мигновено мисълта, че мога да се пробода с него и така да умра. Грабнах ножа в ръцете си, произнесох още по-прочувствено последните слова за моята любов и уж със все сила го забих в сърцето си. Но в момента когато падах на земята, Стоянчо гръмна и изстрела беше много, много силен. Лежейки на пода, ме застигна смеха на публиката, която се смееше до сълзи. Бях много ядосан от провала на това представление.
На другия ден където и да ходех, ме сочеха с пръст и казваха: „Това е синът на бай Иван — Георги, дето се гръмна с ножа.“
— Мале, Илия, голям резил беше. Цяла седмица не излизах от къщи.
Винаги когато разказваше тази случка хората се заливаха от смях. А той добавяше:
— Това е истинска история. Повярвайте ми.
„БАЙ КОЛЬО“
Бащата на Парцалев, бай Иван беше много суетен човек. Среден на ръст, с мустаци, които поддържаше изрядно до края на живота си. Винаги изглеждаше много добре, а за външния му вид се грижеше естествено най-вече леля Веска. Той почина на 96 години, през 1988 г., една година преди сина си. Спомням си, че когато навърши 90 години, ме помоли да му донеса гребенче за мустаци от Австрия, където гастролирах с илюзионни спектакли. Не забравих желанието му и му донесох такова гребенче и той, естествено, остана много доволен. Тогава почти за първи път от години насам го видях да се усмихва и разговаря с мен.
Когато беше в настроение, Георги Парцалев с охота разказваше епизоди от живота си. По това време актьорът живееше с родителите си в една ъглова кооперация на ул. „Раковски“ и бул. „Толбухин“. Гледаха си един огромен боксер на име Вог. Парцалев обаче му викаше бай Кольо.
Напетият му баща всяка сутрин и вечер усърдно водеше кучето на разходка в градинката пред НДК. При тези разходки мустакатият бай Иван изглежда се е запознал с някаква жена, на която не е казал истинското си име, а се е назовал с името бай Кольо. Дали се е представил за разведен или вдовец, това Парцалев не е разбрал. Но както се казва нищо скрито-покрито не остава.
Парцалев подочул отнякъде, че баща му се среща с жена, докато разхожда кучето. И ето една хубава сутрин той пожелал да изведе Вог. Не минало много време и една засукана жена, на средна възраст, добре облечена, се приближила и го заговорила:
— Много се радвам, другарю Парцалев, че вие разхождате кучето на бай Кольо. Но какво е станало с него, да не би да е болен? Ако е болен, дали ще мога да го видя?
— Не е болен, не е болен, напротив — много е здрав, здрав е, че чак се е влюбил! — казал Парцалев.
Жената се посмутила за миг и отговорила: