Обещанието на Тъндър
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: beyond the horizon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Канушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обещанието на Тъндър». Краткое содержание книги:
Напрежението нарастваше. Грейди ласкаво говореше на коня си нещо на езика Лакота. Секунди оставаха до изстрела, който щеше да даде началото на най-бясното надбягване в историята на областта. Хвърли поглед назад да огледа лицата на съперниците си. Преценяваше какви са шансовете му да ги победи.
Тогава я видя и изруга, което накара хората наоколо да се обърнат и да го изгледат. Нищо ли не беше разбрала от думите му малката проклетница? Едва вчера погреба съпруга си. Сега би трябвало да си е у дома и да го оплаква, вместо да се състезава с мъже, два пъти по-едри от нея. Без да иска, я сравни с милата и кротка Лятно небе и отново усети липсата й. За Грейди Сторм Кенеди бе твърде дръзка и избухлива, прекалено независима и безразсъдна. Инатът й го плашеше.
Трясък на карабина прекъсна мислите му. Той инстинктивно заби пети в хълбоците на Светкавица. Якият кон, достоен за името си, се понесе сред първите. Зад него конете се ритаха и спъваха. Един ездач бе хвърлен от коня си преди още редицата от участници да се разпръсне. Неудачникът реагира светкавично и моментално заби кола си, заграждайки четиристотин квадратни метра от най-добрата земя на индианците.
Зад Грейди земята се тресеше от ударите на копита, бъгита и фургони, които с трясък се носеха по широкото сто мили трасе. Влаковете по железопътната линия към Санта Фе също не изоставаха, натъпкани с хора като никога. Платформите и покривите бяха почернели от заселници, още толкова висяха от прозорците и като че ли магия ги крепеше да не се изсипят.
Сторм плющеше с камшика над главите на конете си. Беше малко уплашена — фургон след фургон се преобръщаха, пръскайки обърканите заселници из прерията. Макар че чувстваше ръцете си като извадени от раменете, тя стискаше поводите с твърдост и свирепа решителност. Нямаше и представа коя е най-добрата земя, но реши, че по пътя за Санта Фе всеки участък ще е ценен. Но всеки път, когато се насочеше към някой парцел, други я изпреварваха, побиваха коловете си и опъваха временните си навеси.
Сторм не можеше да се примири с поражението. Изостави отъпканото трасе и сви леко на север към реката. Говореше се, че там били най-добрите земи. Не искаше градски парцел, само земя за ферма. Така бяха решили с Бъди още преди да тръгнат към Оклахома.
Облак от задушлив прахоляк се издигна, заслепи очите й и задръсти гърлото й. Но Сторм стисна зъби и препусна с все сили така, че фургонът се тресеше и подскачаше по неравния терен, сякаш щеше да се разпадне. След десет съсипващи мили тя зърна пред себе си реката. Забеляза тучните, богати пасища около нея, редицата дървета край брега и тутакси се влюби в мястото. Точно за това бяха мечтали с Бъди, а и изглежда, никой все още не я беше изпреварил. Но като наближи, разбра, че греши и разочаровано въздъхна. В парцела вече имаше опънат навес, а колове и въжета очертаваха границите му.
Обуздавайки конете, Сторм гледаше невярващо към човека, приведен над коловете. Грейди Страйкър! Цял живот ли щеше да й се пречка в краката?
Грейди вдигна поглед към новодошлия и като видя Сторм, онемя. Смяташе, че се е отказала много отдавна. И все мак не можеше да не се възхити на твърдостта и издържливостта й. Явно беше по-силна, отколкото я мислеше.
— Трябваше да предположа, че ще ме изпревариш — Сторм беше бясна.
— А аз трябваше да предположа, че ще пренебрегнеш съвета ми и няма да се откажеш от тази глупост — отвърна Грейди. — Ако си хвърлила око точно на това парче, закъсняла си. Вече забих коловете си. И ако искаш да знаеш, всичката земя покрай реката вече е заета.
Сторм внимателно разглеждаше забитите колове зад Грейди. Ако не я лъжеха очите, те бяха двойни.
— Изглежда някой е бил тук преди теб. Това твоят навес ли е?
— Не, но няма значение. Само сунър може да ме изпревари, а неговата маркировка не се смята. Има закони за тези, които са тръгнали преди старта. Най-добре ще направиш да се върнеш в града. Не ти е мястото тук.
Сторм го изгледа свирепо. Как смее тоя нещастен мелез да й казва къде й е мястото? Хвърли поглед по-надалеч и видя, че в земята до тази на Грейди няма забити колове. Тя не беше толкова хубава като тревистия хълм край реката, но все пак беше добра. И най-важното, никой нямаше претенции за нея. Скочи от фургона, изтича отзад за коловете и чука, повървя край границите на Грейди и заби своя кол. Предвкусвайки триумфа си, тя се обърна и му отправи дръзка усмивка.
Грейди вдигна ръце в знак на примирение. Не можеше да направи нищо повече. Беше предупредил Сторм за опасностите, дебнещи жена, която се опитва да живее сама там, където мъжете с нокти и зъби се борят за оцеляване. Но когато тя се провали, което неизбежно щеше да се случи, той щеше да куми земята й. Сините очи гледаха с безпокойство как Сторм реди коловете по границата на участъка си. Той се обърна да довърши маркировката на своя парцел, като изваждаше намерените на мястото чужди колове.