Брат Од
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Боянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брат Од». Краткое содержание книги:
Само че във всеки човек се крие нещо, което убягва от погледа, и това важи с тройна сила за героя на Дийн Кунц. Защото Од, обитател на градчето Пико Мундо, притежава способността да говори с мъртвите и като неофициален посланик на добра воля между нашия свят и техния помага за наказване на злото.
След смъртта на любимата си Сторми и потресаващата среща с коварната и извратена Датура той търси убежище в манастир. Сивото ежедневие е като балсам за наранената му душа, пък и духовете на мъртвите вече не смущават дните и нощите му, явява му се само неизменният Елвис. Безметежното му съществуване е нарушено от множество бодаси, витаещи около болните дечица, приютени от монахините. Од знае, че появата им предвещава трагично събитие. В разгара на страховита снежна буря монасите и монахините обединяват усилия да спасят децата. Обитателите на манастира не подозират, че са подложени на чудовищен експеримент, а Од се среща с враг, древен и неумолим като самото време.
На третия етаж тримата бодаси обикаляха от стая в стая и разглеждаха живите, за да удължат удоволствието, когато настане поголовната сеч. Толкова можех да узная с гледане.
Страхът от пожар ме беше довел в залата на приземния етаж. Изучавах подред всички табла, свързани с мерките за противопожарна безопасност. На тавана във всяка стая имаше поне едно пръскало. Коридорите можеха да се похвалят с много пръскала, разположени на пет метра едно от друго.
Според програмата за мониторинг всички пръскала бяха в изправност и налягането в тръбите беше нормално. Датчиците за дим и алармените бутони функционираха и периодично се самопроверяваха.
Затворих този файл и потърсих схемата на топло— и охладителната инсталация. По-специално се интересувах от бойлерите, два броя от които имаше и в училището.
Тъй като в далечна Сиера няма газопроводи, двата бойлера се подгряват с пропан. Един огромен контейнер под налягане беше заровен на известно разстояние от абатството и училището.
Мониторите показваха, че около осемдесет и четири процента от контейнера е пълен с пропан. Притокът към бойлерите изглеждаше нормален. Всички клапи функционираха. Съотношението изразходван пропан/произведена енергия не показваше течове в системата. Двата независими един от друг автоматични прекъсвача работеха.
Всички възможни механични дефекти бяха обозначени на схемата с малки зелени точки. Нито един червен индикатор, сигнализиращ опасност, не мигаше на екрана.
По всяка вероятност каквато и катастрофа да наближаваше, тя не беше свързана с пожар.
Погледнах към извезания гергеф на стената:
Веднъж, когато бях на петнайсет години, едни наистина кофти момчета с войнишки кепета ме закопчаха с белезници, оковаха глезените ми с вериги и ме заключиха в багажника на стар буик, който вдигнаха с кран и пуснаха в хидравлична компресираща машина, която можеше да превърне всяко гордо от себе си возило в еднометров куб долнопробно модерно изкуство, и натиснаха копчето СМАЧКАЙ ЧУДАКА ТОМАС.
Спокойно. Нямам намерение да ви отегчавам с някаква си стара бойна история. Подхванах въпроса за буика единствено за да представя нагледно факта, че свръхестествената ми дарба не включва що-годе прилична способност да предвиждам бъдещето.
Онези лоши момчета имаха стъкления поглед на весели социопати. Лицата им бяха нашарени от белези, което говореше най-малкото за авантюристична жилка, а походката им издаваше или болезнен тестикуларен тумор, или солидно количество скрити под дрехите оръжия. И въпреки всичко не разпознах заплахата в тези типове, преди да ме повалят на земята с петкилограмов братвурст и да ме наритат като спукана футболна топка.
Бях се отвлякъл да зяпам двама други шемети с черни ботуши, черни панталони, черни ризи, черни наметала и смахнати черни шапки. По-късно научих, че това били двама учители, които независимо един от друг решили да се появят на някакъв маскарад, дегизирани като Зоро.
В ретроспекция мога да кажа, че когато бях заключен в багажника на буика с два мъртви макака и онзи братвурст, осъзнах, че е трябвало да се досетя откъде ще ме сполети бедата още щом видях войнишките кепета. Кой, дето е с акъла си, ще вземе да препише добри намерения на трима здравеняци с еднакви войнишки кепета?
Моля, имайте предвид следните смекчаващи глупостта ми обстоятелства: по онова време бях само петнайсетгодишен, не притежавах и частица от опита, който имам днес, и никога не съм имал претенцията да съм ясновидец.
Може би страхът ми от пожар в случая беше като страха ми от двамата Зоровци: необоснован.
Въпреки че състоянието на системите не ми даваше основание да вярвам, че огнената стихия е привлякла бодасите към училището на „Свети Вартоломей“, тревогата от евентуален пожар не ме напускаше. Струваше ми се, че такава голяма общност от деца с умствени и физически увреждания е изложена на най-голям риск тъкмо от подобно бедствие.
Земетресенията в планините на Калифорния не са нито толкова често, нито толкова опасно явление като в равнинната й част. Освен това новото абатство отговаря на съвременните стандарти за крепост, а старата му сграда е ремонтирана толкова основно, че би трябвало да издържи на продължителни и мощни трусове.
Толкова високо в Сиера твърдата земна маса е на крачка под почвата; на някои места огромни гранитни блокове прорязват повърхността.