Брат Од
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Боянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брат Од». Краткое содержание книги:
Само че във всеки човек се крие нещо, което убягва от погледа, и това важи с тройна сила за героя на Дийн Кунц. Защото Од, обитател на градчето Пико Мундо, притежава способността да говори с мъртвите и като неофициален посланик на добра воля между нашия свят и техния помага за наказване на злото.
След смъртта на любимата си Сторми и потресаващата среща с коварната и извратена Датура той търси убежище в манастир. Сивото ежедневие е като балсам за наранената му душа, пък и духовете на мъртвите вече не смущават дните и нощите му, явява му се само неизменният Елвис. Безметежното му съществуване е нарушено от множество бодаси, витаещи около болните дечица, приютени от монахините. Од знае, че появата им предвещава трагично събитие. В разгара на страховита снежна буря монасите и монахините обединяват усилия да спасят децата. Обитателите на манастира не подозират, че са подложени на чудовищен експеримент, а Од се среща с враг, древен и неумолим като самото време.
Въпреки ограниченията, резултат на болестта й, тя беше щастливо дете. Тези приготовления за бягство бяха нетипични за нея.
Тя отказваше да обясни действията си, но, изглежда, усещаше, че се задава нощ на страдание и ужас; враждебен мрак, в който сама ще трябва да отстоява пътя си. Нищо чудно да се окаже ясновидка.
Бодакът, който бях зърнал от прозореца си, беше дошъл тук, но не беше сам. Три от тях, безмълвни вълкоподобни същества, се бяха събрали около второто легло, но което спеше Джъстин.
Един бодак предвещава беда, която може да е надвиснала и вероятна или далечна и несигурна. Двама или трима са знак за непосредствена опасност.
Опитът ми показва, че когато бодасите започнат да се появяват на глутници, надвисналата опасност се превръща в предстояща гибел и е въпрос на дни или часове много хора да се разделят с живота си. Въпреки че гледката на трима от тях ме смрази, бях благодарен, че не наброяват трийсет.
Бодасите трепереха от нескрито вълнение и се накланяха над спящата Джъстин, сякаш я изучаваха настоятелно. Сякаш се хранеха от нея.
Втора глава
Лампата над второто легло беше нагласена да свети, но не от самата Джъстин. Една от монахините беше избрала най-ниската степен, надявайки се, че това ще удовлетвори момичето.
Джъстин правеше малко за себе си и не искаше нищо. Тя беше частично парализирана и не можеше да говори.
Когато била на четири годинки, баща й удушил майка й. Казват, че след като жената издъхнала, той пъхнал роза между зъбите й, само че дългата бодлива дръжка била натикана в гърлото й.
Опитал се да удави малката Джъстин във ваната. Мислел, че я е довършил, но тя оцеляла с мозъчни увреждания, причинени от продължителната липса на кислород.
Дълги седмици момичето било в кома. Събуждало се и заспивало. Само че когато било будно, способността му да общува с персонала, който се грижел за него, непрекъснато се променяла.
Снимките на четиригодишната Джъстин показват изключително хубаво дете. На онези фотографии тя е радостна немирница.
Осем години след случилото се, на дванайсет, тя беше по-хубава отвсякога. Мозъчното увреждане не беше довело до лицева парализа или олигофрения. Интересно, затвореният живот не беше направил кожата й бледа и повехнала. Лицето й не беше жълтеникаво, а здраво и румено.
Красотата й беше неземна и целомъдрена, като у мадона на Ботичели. У тези, които познават Джъстин, нейната хубост не събужда желание или завист, а внушава изненадващо благоговение и, колкото и да е необяснимо, нещо като надежда.
Подозирам, че трите страшни сенки, които се бяха надвесили над момичето с неприкрит интерес, не бяха привлечени от красотата му. Притегляше ги превратната му невинност, както и очакването им — знанието им? — че е обречено на неестествена смърт, и то грозна.
Тези призрачни посетители, черни като дрехата на беззвездна нощ, нямат очи, но чувствам, че зяпат похотливо Джъстин; нямат уста, но почти чувам как лакомо преглъщат в предвкусване на гибелта й.
Веднъж ги видях в една болница, която след броени часове беше срината до основи от земетресение. Друг път в бензиностанция, преди да избухне в пламъци, отнели живота на много хора. По дирите на тийнейджър на име Гари Толивър, няколко дни преди да убие цялото си семейство по особено жесток начин.
Една смърт сама по себе си не ги интересува, нито две, нито три. Бодасите предпочитат оперната смърт, когато всички загиват накрая. Обаче за тях представлението свършва не когато дебелата леличка си изпищи арията, а когато я разчленят и разфасоват.
Струва ми се, че не са в състояние да въздействат на нашия свят, защото не се намират точно в това време и точно в това място, а сякаш присъстват виртуално. Те са пътешественици, наблюдатели, поклонници на човешката болка.
Въпреки това се страхувам от тях, защото присъствието им е сигнал за ужас, който тепърва ще се разрази, и макар да ми се струва, че не могат да въздействат на нашата реалност, подозирам, че аз по някакъв начин съм изключение от правилото и че срещу тях съм безпомощен, върху която е надвиснала сянката на тъпчещ ботуш.
Бу, който изглеждаше по-бял от обикновено в компанията на мастиленосините бодаси, не ръмжеше, но наблюдаваше неканените гости с погнуса и подозрение.
Престорих се, че съм дошъл тук по съвсем банална причина. Уверих се, че термостатът е нагласен както трябва, дръпнах щорите и проверих дали прозорецът е затворен плътно, така че да не става течение, бръкнах в ухото си и извадих топче ушна кал изпод нокътя си, изчегъртах маруля от зъбите си, макар и не със същия пръст.