Гръмотевичният дом
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Николаев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гръмотевичният дом». Краткое содержание книги:
— Ще трябва просто да я отмените.
— Добре, доктор Макгий.
Тя с усмивка се загледа след него. Движенията му бяха самоуверени и наситени с природна грациозност.
Вече й бе оказал положително въздействие. Бе започнала да я обзема страхова невроза, но сега й стана ясно, че притеснението й е било изцяло субективно, просто резултат от слабост и объркване; за него нямаше логическо обяснение. Вече не намираше странното поведение на доктор Витески за странно, а и самата болница не й се струваше опасна.
След половин час, когато госпожа Бейкър отново намина при нея, Сюзан я помоли за огледало и после съжали за това. Видя в него отражението на бледо и изпито лице. Сиво-зелените й очи бяха налети с кръв и заобиколени от тъмна, подпухнала кожа. За да улесни лечението и превръзката на разрязаното й чело, някой санитар в отделението за спешна помощ бе подрязал дългата й руса коса; беше я накълцал, без да се замисли за вида й. В резултат бе останало рошаво вълмо. Освен това след двайсет и два дена без грижи косата й бе мазна и сплъстена.
— Боже мой, изглеждам ужасно! — възкликна тя.
— Разбира се, че не — възрази сестрата. — Само малко отпаднала. Няма никакви трайни увреждания. Веднага щом възстановите теглото, което сте загубили, бузите ви ще се налеят, а торбичките под очите ви ще изчезнат.
— Трябва да измия косата си.
— Няма да можете да отидете до банята и да застанете пред умивалника. Ще усещате краката си като гумени. Освен това не можете да миете главата си, докато не са свалили бинтовете, а това ще стане най-рано утре.
— Не. Днес. Веднага. Косата ми е мазна и главата ме сърби. Кара ме да се чувствам нещастна, а това не помага за възстановяването ми.
— Няма да спорим, мила. Вашето няма да стане, така че не се впускайте в спор. Най-многото, което мога да направя, е да ви осигуря сухо измиване.
— Сухо измиване? Какво е това?
— В косата се слага пудра, оставя се да попие малко от мазнината и после се изчетква. Това ви правехме два пъти седмично, докато бяхте в кома.
Сюзан прокара ръка през увисналата си коса:
— Това ще помогне ли?
— Малко.
— Добре, да го направим. — Госпожа Бейкър донесе кутия, с пудра и четка.
— А вещите, които имах в колата си? — попита Сюзан. Останало ли е нещо от тях след злополуката?
— Разбира се. Всичко е тук, в килера.
— Бихте ли ми донесли кутията с грима?
— Той наистина е привлекателен, нали? — засмя се сестрата. — А е и мил. — Намигна и добави: — А не е и женен.
Сюзан се изчерви:
— Не знам какво имате предвид.
Госпожа Бейкър тихо се засмя и погали ръката й:
— Не се притеснявайте, малката ми. Досега не съм виждала пациентка на доктор Макгий, която да не се е опитвала да изглежда по най-добрия начин. Девойките се вълнуват, когато той се приближи. Младите дами като вас добиват оня безпогрешен блясък в очите си. Дори белокоси баби, полуокуцели от артрит, двайсет години по-възрастни от мен, четиридесет години по-възрастни от доктора — всички се докарват, за да изглеждат по-добре пред него, а като изглеждат по-добре, започват и да се чувстват по-добре като че всичко има и лечебен ефект.
Доктор Макгий се върна малко преди обед, като буташе пред себе си малка количка от бюфета, върху която бяха поставени два подноса.
— Реших, че ще е по-добре да обядваме заедно, докато разискваме здравните ви проблеми.
— Лекарят да обядва с пациента си? — учуди се тя.
— Тук ние не се придържаме толкова към протокола като във вашите градски болници.
— Кой плаща за обеда?
— Вие, разбира се. Не сме чак толкова далеч от всичко.
Младата жена се засмя:
— Какво има за обяд?
— За мене има сандвич с пиле и маруля и ябълков пай. За вас — ненамазана препечена филия, грис и…
— Това вече взе да се повтаря.
— А, но този път име нещо по-екзотично от черешовото желе — закачливо каза той. — Лимоново желе.
— Просто ще ми се спука сърцето.
— И купичка компот от праскови. Ястие за истински чревоугодник.
Той си издърпа един стол, после спусна максимално леглото й, за да могат да си приказват докато се хранят.
Докато поставяше подноса й на масичката до леглото и вдигаше пластмасовия му капак, той й намигна:
— Изглеждате хубава и свежа.
— Изглеждам като самата смърт, леко затоплена.
— Нищо подобно.
— Да, така е.
— Този грис изглежда като позатоплена смърт, но вие изглеждате хубава и свежа. Не забравяйте — аз съм докторът, вие сте пациентката, а пациентите не бива никога, никога да бъдат на различно мнение от лекарите си. Не сте ли запозната с болничния етикет? Щом казвам, че изглеждате хубава и свежа, значи е точно така, за Бога.