Робокоп
- Автор: Naha Ed
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентин Попов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Робокоп». Краткое содержание книги:
Само че Мърфи не умря. Той се върна в тяло от стомана — огромен и неуязвим, всяващ смъртен страх… Завърна се на улицата, където все още властваха гадните копелета. Срещу тях застава полицай, който не може да бъде спрян. Суперченге на лов… За да унищожи престъпността. Макар и мъртъв…
— Шегуваш ли се? Те никога не правят нещо, преди да му дойде времето — измърмори той. — Това е Джоунс. Обзалагам се, че това е Джоунс. Той е подкарал модел 209 и иска да се изфука.
Джонсън се усмихна на нервния директор.
— Лош късмет, Мортън.
Кини ги гледаше глупаво. Нямаше никаква представа за какво говорят.
Вратата на асансьора се отвори и Мортън, Джонсън и Кини се присъединиха към глъчката на други служители на „Омникон“. Тълпата се насочи по коридор, в който десетина видеомонитора показваха филми от различните светове на „Омниконсюмър Продъктс“. Джонсън дори не си направи труда да погледне към екраните. Не беше впечатлен. Беше в компанията от прекалено дълго време. Премина край екраните, където проблясваха последните успехи на отделите „Транспорт“, „Жилищна политика“, „Увеселения“.
„Сигурност“… до безкрайност.
Кини следваше Джонсън по петите.
— Не можах да разбера. Защо Мортън е така… потиснат!
Джонсън въздъхна, като гледаше как Мортън крачи по коридора, с ръце, пъхнати дълбоко в джобовете.
— Когато проектът по сигурността ЕД209 започна да изостава от плана и надхвърли предвидената стойност, Стареца разпореди резервен вариант — вероятно само за да подкладе огън под задника на Джоунс. Мортън прие задачата, но никой в отдел „Сигурност“ не я взе на сериозно. За нещастие Мортън я прие именно така.
Като дочу това, Мортън се обърна.
— Моят проект е по-добър от този на Джоунс. Бих отишъл направо при Стареца, ако можех.
Джонсън го посъветва мъдро:
— Не се забърквай с Джоунс, човече. Ще те смачка.
Кини кимна, навлязъл вече в духа на нещата.
— Да, чух, че Джоунс е истинска баракуда.
— Кой те пита? — кресна му Мортън.
Джонсън хвана леко Мортън за лакътя.
— Спокойно.
Тълпата от служители се насочи към двете огромни позлатени врати на заседателната зала на „Омникон“. Джонсън, Мортън и Кини седнаха покрай стената. Голямата, с размери на самолетоносач заседателна маса бе запазена за шефовете.
— Я виж това! — възкликна Кини.
В центъра на масата бе поставен огромен макет на супермодерен град: изобилие от мостове, естакади и градини.
— Същински рай! — възкликна Кини.
— Рай с табелка за цената — уточни Джонсън. Директорите на „Омникон“ заемаха местата около масата, докато президентът, забележителен белокос джентълмен, и служител с почервеняло ъгловато лице разговаряха. Стареца, изглежда, не приемаше думите на Дик Джоунс, един от неговите най-важни хора. Джоунс се бореше да запази самообладание — беше известен с изблиците си на гняв, спечелили му в кръговете на „Омникон“ прякора Мистър Пънч. Не само защото в решителни моменти беше предразположен да пусне юмруците си в действие, но и защото словесните му излияния и високото му върлинесто тяло го правеха да прилича на мъжката половина на класическите Пънч и Джуди, когато излизаше от себе си. Което се случваше често.
Джоунс понижи гласа си до шепот, така че накара Стареца да се наведе. Стареца кимна.
— Какви са тези работи с полицията? Какъв е проблемът?
— Откакто ние поехме всичко, полицейският профсъюз порти ситуацията — обясни Джоунс. — Сега те дрънкат какво ли не по медиите. Обичайните глупости. Но във втората фаза ще обърнем нещата в наша полза. Обещавам.
Стареца се насили да се усмихне.
— Много добре.
Той-отклони поглед от Джоунс, който се настани от лявата му страна. Стареца седна и се обърна към служителите си:
— Добре. Да започваме. Както знаете, вече повече от десетилетие имам една мечта. Бях ви помолил да я споделите с мен. След шест месеца започваме строителството на Делта Сити — нова община ще бъде издигната там, където сега се намира Стария Детройт.
Всички погледи в стаята се обърнаха към внушителния макет на масата. Стареца фокусира поглед в блестящите му кули.
— Стария Детройт е тумор — заплаха за целия град. Туморът е престъпността. И той трябва да бъде отстранен, преди да сме ангажирали два милиона работници, които отново ще вдъхнат живот на този град. Трябва да сме в състояние да гарантираме тяхната сигурност, защото в противен случай никой профсъюз няма да приеме условията там.
Стареца направи пауза за ефект. Директорите бяха видимо развълнувани.
— Въпреки че промените в икономиката създадоха благоприятни условия за общия растеж, комуналните служби пострадаха, особено служба „Прилагане на закона“. Искрено казано, полицията в Стария Детройт преживява трудни времена. Мисля, че е време да им подадем ръка. Колкото по-скоро Стария Детройт отпадне от първите колони на вестниците, толкова по-бързо ще можем да строим.