Карта от кости
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
— Насам — каза спокойно нечий глас. Грей за пръв път чуваше гласа на свръзката си на живо. До този момент гласът неизменно биваше електронно заглушен в параноичен стремеж към анонимност.
Гласът беше женски. Всичките му сетива се включиха на максимална готовност. Не обичаше изненадите.
Мина през лабиринт от маси с вдигнати върху тях столове.
Жената седеше на една маса. Другите столове още стояха обърнати на плота й. С изключение на един. От другата страна на масата. Столът помръдна, когато жената го подритна.
— Седни.
Грей беше очаквал да се срещне с притеснен учен, решил да изкара нещо допълнително към заплатата си. Напоследък ставаше все по-лесно да купиш изменник в центровете за върхови изследвания.
ИМИИЗАСАЩ не правеше изключение… само че тук измяната можеше да доведе до хилядократно по-смъртоносни резултати. Всяка епруветка за продан, ако бъдеше разпръсната правилно в метро или на автобусна спирка, можеше да убие хиляди хора.
А тази жена продаваше петнайсет.
Той седна на стола и остави торбата с парите на масата.
Жената беше азиатка… не, евразийка. Очите й не бяха толкова дръпнати, кожата й имаше тъмен цвят, като силен слънчев тен с красив бронзов оттенък. Облечена беше с черен гащеризон с поло яка, не много различен от неговия, прилепнал по стройно гъвкаво тяло. Сребърен медальон висеше на шията й, още по-светъл на черния фон, с фигурка на извит дракон. Грей я огледа. Лицето на Лейди Дракон не беше изопнато и напрегнато като неговото, а по-скоро отегчено до смърт.
Разбира се, източникът на тази показна самоувереност може и да беше деветмилиметровият зигзауер, насочен към гърдите му и снабден със заглушител. Но не оръжието, а следващите й думи му смразиха кръвта.
— Добър вечер, капитан Пиърс.
Да чуе собственото си име и чина си от устата й?! Той се смая.
„Щом знае това…“
Вече се движеше… и вече беше закъснял.
Пистолетът стреля почти от упор.
Ударът отхвърли тялото му назад, заедно със стола. Той падна по гръб, краката му се оплетоха в краката на стола. Болка смазваше гърдите му и не му позволяваше да си поеме дъх. Усети в устата си вкус на кръв.
Предаден…
Тя заобиколи масата и се наведе над него, все така с насочен пистолет, за всеки случай. Сребърният медал ьон с дракона се полюшваше и хвърляше ярки отблясъци.
— Подозирам, че записваш всичко това чрез шлема си, капитан Пиърс. Може би предаваш дори до Вашингтон… до Сигма. Нямаш нищо против да си щипна малко ефирно време, нали?
Той не беше в положение да възразява. Жената се наведе още по-близо.
— През следващите десет минути Гилдията ще затвори напълно Форт Детрик. Ще зарази цялата база с антракс. Отплата за намесата на Сигма в нашата оманска операция. Но на вашия директор, Пейнтър Кроу, дължа нещо повече. Нещо лично. Това е за моята сестра в борбата, Касандра Санчес.
Пистолетът се вдигна към наличника му.
— Кръв за кръв.
Тя натисна спусъка.
05:02
Вашингтон
На четиридесет и две мили оттам предаваният от сателит образ прекъсна.
— Къде е подкреплението му? — Пейнтър Кроу го каза твърдо, след като преглътна серия ругатни. Паниката нямаше да им помогне с нищо.
— Още са на десет минути от него.
— Може ли да се възстанови връзката? Техникът поклати глава.
— Изгубихме главния източник от камерата в шлема му. Имаме само изглед към базата от сателита. — Младежът посочи друг монитор, който показваше от птичи поглед черно-бяло изображение на Форт Детрик, центрирано върху вътрешен двор, заобиколен от сгради.
Пейнтър закрачи пред мониторите. Всичко се оказваше капан, заложен за Сигма — и за самия него. — Предупредете охраната на Форт Детрик.
— Сър? — Въпросът дойде от първия му заместник, Логан Грегъри.
Пейнтър разбираше колебанието му. Само шепа от влас-тимащите знаеха за съществуването на Сигма и за агентите, които работеха тук — президентът, началниците на обединеното командване и непосредствените наблюдатели от АИОП. След миналогодишната основна рокада във висшите етажи организацията се наблюдаваше под лупа.
Грешките бяха недопустими.
— Няма да рискувам свой агент — каза Пейнтър. — Обадете им се.
— Слушам, сър. — Логан отиде при телефона. Приличаше повече на калифорнийски сърфист, отколкото на водещ стратег — руса коса, силен тен, атлетичен, макар и поомекнал в областта на корема. Пейнтър беше по-тъмната му сянка, наполовина от местното американско население, черна коса, сини очи. Но нямаше тен. Вече не помнеше кога за последно е излизал на слънце.