Карта от кости
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
Кинжалът отскочи безсилно и изтрака на пода.
„Течна телесна броня“.
Нищо чудно, че Лейди Дракон знаеше за комбинезона му. И тя носеше същия.
Все пак атаката наруши равновесието й. Тя падна тежко и коляното й изпука. Но като опитен убиец, нито за миг не изпусна мишената си от поглед.
От една крачка разстояние насочи зигзауера в лицето на Грей.
А този път той беше без шлем.
05:09
Вашингтон
— Пак загубихме връзка — ненужно отбеляза техникът. Пейнтър беше чул силния трясък преди миг, после сателитният сигнал млъкна като отсечен.
— Охраната на базата още е на телефона — каза заместникът му със слушалката в ръка.
Пейнтър се опита да навърже в някакъв смислен ред какофонията, която бяха чули.
— Той си хвърли шлема.
Другите двама го погледнаха озадачено.
Пейнтър сведе поглед към досието пред себе си. Грейсън Пиърс не беше глупак. Освен с военните си умения беше привлякъл вниманието на Сигма най-вече с резултатите от тестовете си за интелигентност. Определено беше над нормата, доста над нея, но имаше войници и с по-високи резултати от неговите. Решаващият фактор се беше оказало странното му поведение по време на престоя в Левънуърт. Въпреки тежкия физически труд в лагера, Грейсън се беше хвърлил надолу с главата в ускорено изучаване не на друго, а на химия за напреднали и даоизъм. Тази разнопосочност в интересите му беше заинтригувала Пейнтър и бившия директор на Сигма д-р Шон Макнайт.
В много отношения Пиърс се оказа ходещо противоречие — уелсец, който живее в Тексас, изучава даоизъм, а продължава да носи броеница и учи химия във военен затвор. Именно тази уникалност на ума му спечели членството в Сигма.
Ала подобна отличителност си имаше цена.
Грейсън Пиърс не работеше добре в екип. Всъщност мразеше да работи в екип.
Като сега. Тръгнал на мисия сам. В противоречие с протокола.
— Сър? — обади се настойчиво заместникът му. Пейнтър си пое дълбоко дъх.
— Още две минути.
05:10
Фредерик, Мериланд
Първият куршум свирна край ухото му.
Грей извади късмет. Убийцата беше стреляла прибързано, преди да се прицели добре. Самият той, все още в движение, едва успя да се наведе. Изстрелите в главата не бяха толкова лесни, колкото изглеждаха във филмите.
Събори жената и затисна пистолета й между двамата. Дори тя да стреляше, шансът му да оцелее беше голям.
Само дето щеше дяволски да го заболи. Тя стреля и доказа последното на практика.
Куршумът го удари в лявото бедро. Беше като удар с чук, който го натърти чак до костта. Той извика. И защо да не извика, по дяволите? Болката беше ужасна. Но не я пусна. Използва гнева си да забие лакът в гърлото й. Само че телесната й броня се втвърди и той не успя да направи нищо.
Мамка му.
Тя отново натисна спусъка. Той беше по-тежък и по-силен, но на нея не й трябваше силата на юмрука или коляното. Разполагаше с мощта на съвременното оръжейно изкуство. Куршумът го удари в корема. Вътрешностите му сякаш се залепиха за гръбнака, въздухът изсвистя от дробовете му. Жената бавно придвижваше пистолета нагоре.
Зигзауерите имаха по петнайсет патрона в пълнителите. Колко пъти беше стреляла? Със сигурност й бяха останали достатъчно да го направи на кайма.
Трябваше да сложи край на това бъхтене.
Заби чело в лицето й. Само че тя не беше новачка и в това. Обърна глава и пое удара със страничната част на черепа си. Все пак Грей си спечели достатъчно време да изрита един кабел, който висеше от съседната маса. Кабелът повлече настолната лампа и тя се срина с трясък на пода. Абажурът от зелено стъкло се пръсна.
Стиснал жената в мечешка прегръдка, той я претърколи върху лампата. Излишно беше да се надява, че стъкълцата ще пробият бронята й. Но не това беше целта на заниманието.
Чу как крушката се счупва под общото им тегло.
И така ставаше.
Грей я пусна и отскочи. Беше си чиста проба хазарт. Хвърли се към шалтера за осветлението до люлеещата се врата.
Грак на пистолет придружи удара в кръста му.
Вратът му се изви болезнено назад. Тялото му се удари в стената. Ръката му напипа шалтера и го вдигна. Светлини запримигваха из лабораторията. Лоша инсталация.
Хвърли се към жената.
Не можеше да се надява, че ще я изпържи с ток. И това се случваше само във филмите. Не това беше целта му. Всъщност Грей се надяваше, че който и да е използвал последен масата, е оставил лампата включена.
Лейди Дракон седеше върху счупената лампа, ръката й бе протегната към него, пистолетът — насочен. Натисна спусъка, но не уцели. Единият прозорец на люлеещата се врата се пръсна.