Брачни игри

— Е, да, има някои неща, които ми харесват, но трябва да казвам, че в училище е скучно, иначе хората ще си помислят, че нещо не ми е наред.

Частити съвсем правилно предположи, че споменатите „хора“ са съученичките на Сара.

— Разбирам те — каза съчувствено тя. — Знам, че е много трудно да се преструваш на скучаеща, когато всъщност ти е интересно.

— О, аз съм добра артистка — увери я весело Сара. — Това ли е роклята, която ще облечеш довечера? Ще ми позволиш ли да нося чантата ти?

— Да, това е роклята. Много ти благодаря за любезността. — Частити й връчи чантата и попита: — Горе ли е Прю?

— Да, а татко е още в кантората си. На закуска се скараха и сигурно ще се прибере в последния момент — довери й момичето, без да се притесни ни най-малко. Подобни караници не бяха рядкост в дома Малвърн.

— И за какво се скараха? — Частити последва Сара по тесния коридор на втория етаж.

— Ставаше въпрос за някакъв случай, който татко е приел и за който Прю смята, че не е трябвало да го прави. Не можах да разбера всичко. Говореха за някакъв мъж, който не искал да плаща за детето. — Сара подскачаше безгрижно по стълбите.

Частити кимна безмълвно. Когато не одобряваше нещо, сестра й Прюдънс изказваше категорично мнението си. А Гидиън сигурно я беше посъветвал да се занимава със собствените си дела. И двамата избухваха лесно.

— Да отнеса ли нещата ти в стаята за гости? Прю е в салона си. — Сара спря пред една затворена врата в края на коридора.

— Да, мила, благодаря ти. Първо ще поздравя набързо Прю. — Частити се усмихна на момичето и забърза към двойната врата в отсрещния край. Почука леко, вратата се отвори и Прюдънс я посрещна с бурна прегръдка.

— Много се радвам, че си тук — каза тя и я въведе в красивата квадратна стая, зад която беше брачната й спалня.

— Имах сериозен спор с Гидиън.

— Да, Сара спомена нещо подобно. — Частити разкопча палтото си. Свикнала с ролята си на посредник и умиротворител, тя беше готова да изслуша версията на сестра си.

— Разбрах, че става въпрос за мъж, който не желае да плаща за детето си.

— Понякога си мисля, че Сара чува повече неща, отколкото би трябвало — въздъхна разкаяно Прюдънс и намести очилата на носа си. — Питам се дали не говорим твърде открито пред нея.

— Сара е много интелигентно дете и съм сигурна, че схваща за какво става дума — успокои я Частити. — Освен това не се притеснява да пита, когато не разбира нещо.

Прюдънс се усмихна.

— Както обикновено си права, сестричке. Гидиън винаги е много откровен с нея и смятам, че не е нужно да го променяме само защото на сцената съм се появила и аз.

— Правилно — кимна сестра й и остави палтото си на стола, покрит с красива дамаска. — Хайде, разкажи ми какво се случи.

Прюдънс напълни две чаши от гарафата с шери на малката масичка между двата високи прозореца, закрити с разкошни кадифени завеси с цвят на кехлибар. Зимната вечер беше много студена. Тя подаде едната чаша на Частити и се настани на дивана. Частити седна до нея, кръстоса крака и я погледна с очакване. Беше свикнала да играе ролята на отзивчива слушателка и пред двете си сестри.