Къпиново вино

На другия ден се събуди късно и откри, че Кери вече е излязла. Беше оставила кратка бележка, пропита с неодобрение като с воден знак. Джей я прочете мързеливо, незаинтересовано и се помъчи да си спомни какво се бе случило предишната вечер.

„Дж., не забравяй за приема в «Спай» довечера — много е важно да присъстваш! Сложи си костюма от Армани. К.“

Болеше го глава, направи си силно кафе и го изпи заслушан в радиото. Не можа да си припомни кой знае какво — напоследък голяма част от живота му се сливаше в една мъглява върволица от дни, които с нищо не се отличаваха помежду си, подобно на епизоди от скучен сапунен сериал, гледан по навик. Денят се простираше пред него като безлюден път в пустиня. Вечерта имаше час за консултации, но отсега се чудеше как да го пропусне. Не беше трудно; и друг път беше пропускал консултации. Това донякъде дори се очакваше от него. Артистичен темперамент. Той леко се усмихна. Каква ирония.

Бутилката с виното на Джо стоеше на масата точно както я беше оставил. Изненада се, когато видя, че все още е наполовина пълна. Такова малко количество вино трудно би могло да предизвика толкова силен махмурлук и странните сънища, от които успя да се отърве едва на разсъмване, когато най-после заспа дълбоко. Миризмата от празната чаша бе слаба, но ясно доловима, сладникав аромат на лекарства, който успокояваше. Джей напълни догоре чашата.

— Да пропъди махмурлука — промърмори.

Тази сутрин неприятното усещане беше съвсем слабо, виното бе почти безвкусно. Някъде дълбоко в съзнанието му се размърда стар спомен, твърде далечен, за да може да го определи.