Непокорна страст
- Автор: Арчър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непокорна страст». Краткое содержание книги:
Съдбата я захвърля в бушуващ ураган… и мъжествените обятия на капитан Джейк Джермън. Бурната страст на двамата влюбени ги понася от романтичните брегове на Бахамските острови, през екзотичния Ню Орлиънс, към едно ранчо в Дивия запад. Накрая Джейк и Александра се предават пред дивата страст на една любов, която не може да бъде отхвърлена.
— Така е по-добре, мила — каза той с глух глас, заравяйки лице в гъстата й, разкошна коса.
— Пусни ме, чудовище такова! — изкрещя тя, опитвайки се да се отскубне от него, защото топлината на тялото му сякаш опари голата кожа през дрехите й. Самата му близост беше задушаваща, омразна.
— Никога няма да те пусна, Александра. Ти си моя и аз ще те убедя в това още сега — веднъж и завинаги. А след това наистина ще бъдеш моя, изцяло моя.
— Не! Не, мраза тя! — изкрещя тя безпомощно в ръцете му, но продължи да се бери с всички сили. Блъскаше го, риташе го, докато най-сетне и двамата изгубиха равновесие и тежко се строполиха на пода. Опита да се претърколи встрани от него, като се мяташе яростно, но той се тръшна върху нея, като издърпа ръцете й над главата. Остана прикована под него, неспособна да избяга, но все още продължаваше да се мята и да се гърчи безпомощно под него.
— Спри, Александра! — гневно заповяда той, а лицето му се превърна в сурова маска на страстта и решителността. — Не мърдай.
— Не! Никога! — извика тя, като мяташе главата си.
В стаята прозвуча силна плесница. Лицето на Александра пламна от болка там, където Стен я беше зашлевил с цялата си сила. Загледа го вцепенена, чувствайки се сякаш отделена от тялото си, докато сивите му триумфиращи очи похотливо се местеха по тялото й. Нямаше нужда повече да държи ръцете й, тъй като след съкрушителния удар Александра не можеше да помръдне.
Разкъса корсажа й и пълните й, съблазнителни гърди се разкриха напълно. Наведе се задъхано над нея, а дишането му се учести. Диво сграбчи гърдите й в шепи и ги стисна жестоко, преди гладно да ги покрие с устата си.
Зашеметената Александра чувстваше как в безумието си хапе със зъби внезапно напрегналите се зърна. Сякаш сънуваше кошмар, в който беше само зрител. Не беше възможно да й се случи такова нещо.
След това Стен се спусна още по-надолу, като разкъса полата и фустите, които му пречеха, и ги метна през стаята. Сега само ризата й прикриваше голотата й. Разкъса и нея и започна да се задъхва, докато ръцете му шареха по голото й тяло, опипваха го, стискаха, изследваха всяка извивка и вдлъбнатинка по него. Не оставяше нито едно място недокоснато.
Александра потрепери механично, все още зашеметена от удара му, докато мъжките ръце за първи път се допираха до нежното й, девствено тяло.
В гърлото му се надигна приглушено ръмжене, щом грубо разтвори краката й, притискайки ги настрани с колене. Като дивак, като прегладнял звяр сграбчи бедрата й и грубо ги дръпна нагоре. Обхвана мекотата й с устата си, опипа я с устните й и изведнъж вмъкна език във влажната й топлина.
Александра изпъшка, установявайки, че все още може да чувства. Дори прекалено силно. Отвратена, яростна, изплашена, тя се опита да го отблъсне, но тялото й вече не се подчиняваше на командите на разума й.
Изведнъж той се отдръпна, повдигна тялото си над нейното и замря само за секунда, преди да потопи твърдата си, пулсираща мъжественост в нейната мекота. За миг дъхът на Александра секна. След това силно изстена. Сребристосивите очи на Стен, потъмнели от желание, се впиха в зелените й очи, сякаш искаха да я хипнотизират, докато горещият му, твърд член се притискаше настойчиво към нейната девственост, сякаш търсеше потвърждение. Стен й се усмихна злобно, доволен от себе си и каза:
— Виждаш ли, Александра, вече ми принадлежиш.
След това се гмурна дълбоко, разкъсвайки естествената й защита, за да я направи жена. Александра изпищя от болка. Стен покри устата й с устни и вмъкна езика си, запълвайки я цялата. С няколко бързи, но все пак яростни движения, Стен изля семето си в Александра, оставяйки по този начин дълбока следа в нея.
Изправи се и бързо закопча панталоните си. Александра остана да лежи почти агонизираща на пода на салона, отвратена от това, което току-що се беше случило в собствения й дом. И от Стен Луис, сам той заченат при изнасилването на майка си. Как можа да го стори!
Нямаше сили дори да покрие голотата си. Лежеше безжизнена, без чувства, като че ли той й бе отнел нещо повече от девствеността — като че ли беше похитил душата й.
— Виждаш ли, мила, наистина си моя — заяви Стен. — Надявам се, че следващият ми урок ще бъде приет по-разумно, но винаги помни кой е господарят в семейството. Знай, че ще получа това, което искам от тебе, ако се наложи дори със сила!
— Махай се — слабо прошепна Александра.
— Скоро ще се махна, любима моя Александра. Твоето тяло е дори по-хубаво, отколкото можех да си представя. Никога няма да позволя на друг мъж да го докосне.