Непокорна страст
- Автор: Арчър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непокорна страст». Краткое содержание книги:
Съдбата я захвърля в бушуващ ураган… и мъжествените обятия на капитан Джейк Джермън. Бурната страст на двамата влюбени ги понася от романтичните брегове на Бахамските острови, през екзотичния Ню Орлиънс, към едно ранчо в Дивия запад. Накрая Джейк и Александра се предават пред дивата страст на една любов, която не може да бъде отхвърлена.
Ако не се задаваше бурята, нямаше да се наложи да спира на островите, понеже възнамеряваше бързо да достигне до Ню Орлиънс. Веднъж взел решение, той не се колебаеше, а освен това вече беше намислил да продаде изгодно „Летящия Джей“ в Ню Орлиънс. Там можеше да получи най-добра цена, а му трябваха всичките пари, тъй като възнамеряваше веднага да се върне в Тексас.
Мислите за Тексас разпалиха още повече кръвта му. Спомни си за обширните открити равнини, в които човек може да диша леко и свободно, и цял живот да прави каквото си иска. Преди много години би предпочел Юга, дори си мислеше, че харесва някогашната му спокойна красота. Но сега вече Югът не беше подходящо място. Там човек можеше да умре от глад, докато си припомня полузабравените си мечти. Истинското място беше Тексас — място, където един мъж може да си изгради империя, да натрупа състояние и да създаде собствени закони. Обичаше морето, но Тексас беше като океана — огромен, безкраен, вечно променящ се, вечно криещ предизвикателства. Да, щеше да пусне корени в Тексас — дълбоко в плодородната му земя.
— Какво е това, по дяволите? — изруга тихо той, щом действителността рязко го откъсна от мислите му.
Имаше нещо пред тях в океана, но не беше сигурен какво е. Напрегна взор и започна да различава някакви очертания.
— Капитане? Капитан Джейк? Това да не е русалка? — гласът на стария моряк прозвуча глухо, пронизвайки плътния, сребристосивкав сумрак.
Думите му бяха последвани от блясъка на светкавица и веднага след нея от силния тътен на гърма.
Моряците веднага прекратиха работата си. За миг настана пълна тишина, нарушавана единствено от поскърцването на „Летящия Джей“, докато моряците се взираха в свръхестествената, красива гледка във водата.
Над тъмните води на океана се носеше нереално блещукащо бяло тяло, около което се пилееха златисторуси коси. Изморените от плаването моряци гледаха със зяпнали уста привидението, докато то се приближаваше все по-близо и по-близо.
Магията разчупи старият моряк, който колебливо попита:
— Тя… тя мъртва ли е?
— Ще видим.
Енергичният отговор беше последван от няколко бързи команди, с които капитанът изпрати двама моряка зад борда, след което забави движението на кораба, докато той почти спря.
Над палубата на „Летящия Джей“ отново надвисна тишина. Мъжете неспокойно поглеждаха към небето, след това отново към тъмната вода, над чиито дълбини плаваше нереалното създание. Приближаващата буря, която беше скрила слънцето, беше достатъчно лоша, но това създание, което лежеше в дирята на кораба им, бързо им припомни всички морски легенди, които знаеха.
Двамата моряка бързо заплуваха към тялото. Щом скъсиха разстоянието, започнаха внимателно да го приближават. Видяха, че е жена, вкопчила се в тежко, дървено весло. Лесно можеха да придържат над водата такова дребно тяло, но как ли се беше озовала съвсем сама сред океана, само с едно весло, което да я крепи над водата? Никога не бяха виждали жена, която да е толкова красива и едновременно с това да е толкова близо до смъртта.
Единият моряк внимателно я издърпа от веслото, като придържаше главата й над водата и започна да плува към кораба. Другият се усмихна кисело и повлече веслото, като си мислеше, че никога нямаше късмет. Но може би късметът му се състоеше в това, че никога не бе докосвал жена, която очевидно принадлежеше на водните духове, а дали те щяха толкова лесно да се съгласят да им я отнемат? Погледна към оловното небе, чудейки се дали то не приближава последния им час. Дали океанът нямаше да ги погълне всичките, за да си възвърне онова, което му принадлежеше?
Доплува до кораба преди приятеля си, който бавно го следваше и внимателно придържаше товара си. Малко след него той също достигна до борда. Застанал на края на въжената стълба, морякът още веднъж погледна към приятеля си, който измъкваше от океана младата красавица. Водата се стече като водна пелена от тялото й и разкри заоблените й форми. При тази гледка собственото му тяло се стегна и, проклинайки тихо наум, се заизкачва бързо и неловко нагоре по стълбата. Другият моряк преметна внимателно, доколкото можеше, младата жена върху широкото си, силно рамо, след което последва другаря си нагоре по стълбата.