Танцуващият с духове
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
Въпреки това именно Бо го открехна за руските булки. Само че явно не бяха само руски. Човек може да избира булки от различни страни — Колумбия, Филипините, Тайланд. Можеш да си поръчаш каквото момиче искаш. Достатъчно е да кликнеш на малката иконка с надпис „добави в количката“ и получаваш имейл адреса на жената. След това от теб зависи да я поухажваш, да се срещнеш с нея и да се ожените.
Страницата, която Уилсън разглеждаше в момента, съдържаше десетина снимки на симпатични, макар и щедро гримирани, жени с дълги коси и предизвикателни усмивки. До всяка снимка имаше кратко резюме с основните им характеристики.
Людмила например тежеше петдесет и седем килограма и беше висока сто шестдесет и осем сантиметра. На двадесет и четири години. Руса коса, сини очи. Технолог по професия. „Топлосърдечна.“ Нямала нищо против алкохола, но в умерени количества и от време на време. Пушачка? Не. Хобита? Да! Обичала да шие, да плете и да украсява торти. „Търси почтен западен джентълмен с добро сърце.“
Е, помисли си Уилсън, значи аз не ставам.
Облегна се назад и си спомни, че в четвъртък имаше уговорена среща със социален работник, който щял да му „помогне“ с адаптацията към живота извън затвора и за намирането на работа, на квартира, щял да му даде съвет по всички въпроси и прочие. За част от секундата се замисли дали да не отиде на срещата. Ако не друго, би било интересно да види дали онези от Пентагона внимават в картинката. Знаят ли, че е на свобода? Ще му правят ли спънки при намирането на работа? Ще ограничат ли пътуванията му? Може би.
Но само ако знаят, че е излязъл. Само ако внимават в картинката.
Това всъщност няма значение. Води се война и не само в Ирак. От гледна точка на Уилсън истинската война беше започнала едва тази сутрин. Започна в мига, когато той излезе от „Алънуд“ като свободен човек.
Но на това може да се погледне и по друг начин. В известен смисъл войната беше стара колкото танца на духовете. И по-стара дори.
Така че няма никакъв смисъл да се среща с правителството, за да говорят за бъдещето на Джак Уилсън. Той нямаше такова.
Правителството — също.
3.
Не можеше да заспи. Работата беше там, че не знаеше какво ще поискат от него. Знаеше само, че много хора ще си изпатят. Иначе какъв би бил смисълът? И все пак…
Нощта бавно отстъпваше пред зората. По някое време го обори неспокоен сън, от онези, след които се събуждаш по-уморен и отпреди. И наистина се събуди с чувството, че току-що е заспал. Но часовникът показваше обедно време.
Взе си бърз душ, обади се на румсървиса и се облече с дрехите, които беше купил предната вечер. Закуската пристигна на количка — приличаше на подвижно африканско селце, а похлупените съдини лъщяха като посребрени колибки. Яйца с бекон, препечени филии и курабийки. Портокалов сок и кафе.
„Чакай в стаята, не излизай.“
Отхапа от ароматния препечен хляб. При вида на останалата храна стомахът му се сви. Препечен хляб и кафе. Изпи цялата каничка, като крачеше из стаята с чинийката в едната ръка и чашката в другата. Мерна дистанционното, взе го и без да мисли, натисна копчето за включване, а после побърза да го изключи, когато откъм телевизора го заля вълна от аплодисменти.
Обедното токшоу на Регис и Кели. Нямаше нужда да си поглежда часовника.
В Китай хората се ориентират за часа по миризмата. Заради тамяна с подправки и билки, чийто аромат се променя според продължителността на горенето. Сандалово дърво, ливан, лавандула, пачули. Процесия от аромати, които бележат часа.
Същия феномен го имаше и в затвора, но там телевизията играеше ролята на китайския тамян. Каскада от записан смях, саундтракове и токшоута създаваше фонов шум навсякъде около теб. След известно време вече нямаше нужда да си поглеждаш часовника, за да разбереш кое време на деня е. Познаваше се по звуците.
Освен в строгия тъмничен.
В строгия тъмничен беше различно. Беше лежал четири години във федералния административен затвор в Колорадо. Алкатрасът на Скалистите планини4, така го наричаха. През първите две години беше затворен по двадесет и три часа в денонощието. Като в изолатор. Лежеше на бетонен нар в бетонна килия и зяпаше малък черно-бял телевизор. Телевизорът беше вграден в стената и предаваше само една програма — лекции за контрол на гнева и други подобни. Високо на едната стена имаше нещо като прозорец — десет на сто сантиметра, през който се виждаше отрязък небе. Неоновото осветление не се изключваше дори през нощта.
4
Алкатрас — остров в близост до Сан Франциско и разположен там легендарен затвор, където е лежал Ал Капоне. — Бел.ред.