Освободеният Прометей (Лирична драма в четири действия)
- Автор: Шели Пърси Биш
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Освободеният Прометей (Лирична драма в четири действия)». Краткое содержание книги:
с най-бавната агония на ада!
И аз съм тук, за да докарам тях,
да доведа най-злобните и диви
демони и да ги оставя е теб!
Дано това не бъде! Има тайна,
която може Юпитер да срине
от трона му и само ти я знаеш
измежду всички живи същества!
Всевишният от нея се бои!
Ти в думи облечи я и пред него
като молба за прошка поднеси я!
Превий душата си в молитва! Твойта воля
да коленичи в гордото сърце —
разкаяник в огромен храм! И вярвай,
добрият дар и мекото упорство
ще укротят и най-свирепия!…
ПРОМЕТЕЙ
Сърцето зло променя в зло доброто.
Аз го сдобих със цялата му мощ
и за отплата тук бях окован,
години, векове — и денем слънце
изгаря кожата ми, а през лунни нощи
лед врязва се във моето чело…
А долу тъпчат моя род любим
слугите негови, на мислите палачи!
Така тиранинът отплаща се! Това
е справедливо! Злото няма как
доброто да приеме! Щом спечели
той свят един във дар или изгуби
един приятел, чувства и ненавист,
и страх, и срам, но не и благодарност!
Той ми мъсти сега за свойто зло
и ако аз със него съм добър,
това е най-пронизващият упрек,
със острата си болка нарушил
съня на неговото отмъщение.
А нему аз не ще се покоря!
Какво покорство иска той, освен
да чуе тази съдбоносна дума,
която ще погребе всяко робство,
и днес над кървавата му корона
като надвиснал сицилийски меч
трепти? От мене той сега я иска,
но аз все още няма да я дам!
И нека другите престъпника ласкаят,
докато краткото му царство трае.
Те няма от какво да се боят —
когато правдата възтържествува,
тя грешниците няма да наказва,
а само ще оплаче свойта мъка
със състрадание. И тъй, аз чакам!
Часът на моето възмездие е близък,
дори тъй както си говорим, наближава
все повече! Но чуй как страшно вият
на ада хрътките! Побързай! Виж баща ти
как помрачи небето в своя гняв!
МЕРКУРИЙ
О, ако можеше това да се избегне!
Аз да те мъча, ти да страдаш! Слушай!
Пак питам те! Кажи ми, ако знаеш —
кога ще падне Юпитер от трона?
ПРОМЕТЕЙ
Аз зная само — трябва той да падне!
МЕРКУРИЙ
Уви, така ли ще пълзят, неизброими,
годините на твоите страдания?
ПРОМЕТЕЙ
Ще траят те, докато той царува —
ни повече, ни по-малко. Това
не плаши ме и друго не желая!
МЕРКУРИЙ
Почакай! Потопи се в вечността —
там, дето времето броено, век след век,
на мисълта до сетния предел,
изглежда само миг и неохотно
се влачи разумът по своя път безкраен,
докато рухне, сляп, убит, бездомен…
Да, може би не е той преброил
годините, които в бавни мъки
ще трябва да прекараш, непростен…
ПРОМЕТЕЙ
Да, може би не ги е преброил
и разумът — и все пак те минават!
МЕРКУРИЙ
А ако би могъл сред боговете
потънал в сластна радост да живееш?
ПРОМЕТЕЙ
Таз ледна урва аз не ще напусна,
ни моите неразкаяни страдания!
МЕРКУРИЙ
Уви! Аз чудя ти се и те жаля!
ПРОМЕТЕЙ
Жали презрените слуги небесни,
не мен — защото моят дух царува
сред ясен мир, спокоен като слънце!
Но колко празни думите са! Викай
демоните!
ЙОНА
Виж, сестро, огън бял
до корени разсече оня кедър
огромен и покрит със сняг! Как страшно
тресе се божията гръмотевица над него!
МЕРКУРИЙ
Уви, аз трябва да се подчиня
пред твойте и пред неговите думи!
На съвестта ми тежка мъка ляга!
ПАНТЕЯ
Виж как се спуска със нозе крилати
синът небесен по лъчите полегати
на утрото!…
ЙОНА
Сестрице мила, скрий
с крило очите си, защото, инак,
ако погледнеш, ще умреш! Пристигат!
Пристигат! Помрачили със криле
безбройни раждането на деня,
отдолу кухи са като Смъртта!
ПЪРВИ БЯС
Хей, Прометей!
ВТОРИ БЯС
Титан безсмъртен!
ТРЕТИ БЯС
Вожд
на робите небесни!
ПРОМЕТЕЙ
Да, елате!
Тоз, който някакъв ужасен глас
зове, е тук — Титанът окован!
Кои сте вий, създания страхотни?
Осакатяващият Юпитеров мозък
от своя ад с чудовища богат
не беше раждал досега за мен
по-грозни призраци! Когато гледам
такива отвратителни тела,
аз сякаш ставам като туй, което виждам,