Черна комедия (Фарс в едно действие)
- Автор: Шафър Питър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Кауков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черна комедия (Фарс в едно действие)». Краткое содержание книги:
ПОЛКОВНИКЪТ: Изглежда, че имате проблем.
БРИНДСЛИ: (в луда нервност.) О, съвсем не! Просто един бушон — нищо работа — те постоянно си изгарят… Искам да кажа, това не е първият бушон, с който ще се справя, а смея да твърдя, че няма и да е последният! (Смее се като магаре.)
ПОЛКОВНИКЪТ: (безмилостно.) Между другото, нямате кибрит. Така ли е?
БРИНДСЛИ: Така е.
ПОЛКОВНИКЪТ: Никакви свещи. Така ли е?
БРИНДСЛИ: Така е.
ПОЛКОВНИКЪТ: Никаква елементарна подготовка, така ли е?
БРИНДСЛИ: Не бих казал точно така…
ПОЛКОВНИКЪТ: Под елементарна подготовка, младежо, аз разбирам простата способност да бъдете в бойна готовност в живота, а не „свободно“. Ясно?
БРИНДСЛИ: Ами, аз определено не съм „свободно“.
ПОЛКОВНИКЪТ: Какви мерки трябва да предприемете сега?
БРИНДСЛИ: Какви мерки трябва да предприема сега?
ПОЛКОВНИКЪТ: Стига сте ме повтаряли като ехо, господине. Това не ми харесва.
БРИНДСЛИ: Това не ви харесва… Извинявайте.
ПОЛКОВНИКЪТ: Сега, вижте каква е работата. Това е извънредна ситуация. Всеки ще го види.
БРИНДСЛИ: Никой нищо не може да види, точно това е извънредната ситуация!
ПОЛКОВНИКЪТ: Спестете ми хумора си, господине, ако нямате нищо против. Нека огледаме обективно ситуацията. Ясно?
БРИНДСЛИ: Ясно.
ПОЛКОВНИКЪТ: Добре. (Угася запалката.) Проблем: тъмнина. Решение: светлина.
БРИНДСЛИ: Чудесно, господине!
ПОЛКОВНИКЪТ: Оръжия: кибрит — няма! Свещи — няма! Какво остава?
БРИНДСЛИ: Откъде да знам.
ПОЛКОВНИКЪТ: (триумфално.) Фенерче, господине! Фенерче! Ето какво!
БРИНДСЛИ: Или група самаряни.
ПОЛКОВНИКЪТ: Какво казахте?
БРИНДСЛИ: Извинете. Мисля, че започвам да се побърквам. Много добре. Фенерче — великолепно.
ПОЛКОВНИКЪТ: Елементарно. Е, откъде ще намерите?
БРИНДСЛИ: От кръчмата. Колко е часът?
(Полковникът светва със запалката, но не успява от първия път. Сцената примигва в синхрон с това.)
ПОЛКОВНИКЪТ: Проклета работа. Това започва да свършва. (Поглежда часовника си.) Десет без петнайсет. Ако побързате, ще успеете.
БРИНДСЛИ: Благодаря ви, господине. Вашият бистър ум спаси положението.
ПОЛКОВНИКЪТ: Хайде, действайте, човече.
БРИНДСЛИ: Слушам! Тук съм след минута.
(Полковникът сяда на стола „Регент“, отпред вдясно, като угася запалката.)
КАРЪЛ: Успех, скъпи.
БРИНДСЛИ: Благодаря ти, миличко.
(Тя му изпраща въздушна целувка, той й я връща.)
ПОЛКОВНИКЪТ: (раздразнен.) Веднага престанете.
(Бриндсли тръгва към вратата, но като стига до нея, отвън се чува Харолд Гориндж.)
ХАРОЛД: (със северняшки акцент.) Ало? Ало? Има ли някой?
БРИНДСЛИ: (смразява се от ужас.) ХАРОЛД!!!
ХАРОЛД: Бриндсли?
БРИНДСЛИ: (към Каръл.) Това е Харолд. Връща се!
КАРЪЛ: О, не!
БРИНДСЛИ: МЕБЕЛИТЕ!
ХАРОЛД: Какво става тук?
(Харолд се появява. Той е с елегантен шлифер и носи малък куфар. Косата пада по челото му в опит за издокарана небрежна елегантност.)
БРИНДСЛИ: Нищо, Харолд, не влизай там — ела тук. Имаме авария с бушоните. Цялата къща е пълен мрак.
ХАРОЛД: Обади ли се на Енергото? (Протяга се.)
БРИНДСЛИ: (и той се протяга и го сграбчва.) Да. Влез тук.
ХАРОЛД: (сграбчен.) Оох!… (Хваща ръката на Бриндсли и влиза в стаята удобно облегнат на него.) Много е уютно в тъмното, нали?
БРИНДСЛИ: (отчаяно.) Да! Предполагам… Значи ти се върна от уикенда си…
ХАРОЛД: Наистина, скъпи. Уикенд! Какъв ти уикенд! Валя през цялото време. Направо съм подгизнал.
БРИНДСЛИ: (нервно.) Ами, пийни нещо и ни разкажи всичко.
ХАРОЛД: „Ни“? (Отдръпва се.) Кой още е тук?