Черна комедия (Фарс в едно действие)
- Автор: Шафър Питър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Кауков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черна комедия (Фарс в едно действие)». Краткое содержание книги:
БРИНДСЛИ: Ето, видяхте ли! — ужасно е опасно!
ПОЛКОВНИКЪТ: (строго.) Тогава защо не ме предупреди, Бухтичке?
КАРЪЛ: Ами аз… аз забравих.
ПОЛКОВНИКЪТ: Чудесно!
Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Ох, божичко, трябва да внимаваме.
БРИНДСЛИ: Наистина трябва!… (Пауза.) Хайде да изпием по едно. Да се ободрим малко!…
КАРЪЛ: Чудесна идея! Г-н Гориндж, вие ще пийнете ли?
ХАРОЛД: Ами, да си призная, няма да ми дойде зле. Особено след пътуването тази вечер. Кълна се в Бога, че в това купе — ако изобщо може да се нарече купе! — имаше 35 души — бебета на ръце, малки дечица, две монахини, три рунтави пудела и нищичко за хапване от Лиймингтън до Лондон. Отврат!
Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Предполага се, че трябва да закачат и вагон-ресторант, г-н Гориндж.
ХАРОЛД: Те ли?! Фърни… Щом вече са ти взели парите, изобщо не им пука дали страдаш и се мъчиш!… Извинете ме, трябва малко да се пооправя.
БРИНДСЛИ: (паника.) Може и тук да се пооправиш.
ХАРОЛД: Е, нали все пак трябва да си разопаковам багажа.
БРИНДСЛИ: Направи го по-късно!
ХАРОЛД: Не, мразя да държа дрехи в куфар по-дълго, отколкото е абсолютно неизбежно. Ако има нещо на този свят, което не мога да понеса, то е измачкан костюм.
БРИНДСЛИ: Още пет минути сигурно няма да са фатални, нали?
ХАРОЛД: Оох, направо си нетърпим!
КАРЪЛ: Какво ще пиете? Уини, Вера или Джинче?
ХАРОЛД: Я пак?
КАРЪЛ: Уиски „Уини“, водка „Вера“ или доброто старо стабилно джинче.
ХАРОЛД: (отстъпва.) Виждам, че вие сте началника!… Ако не възразявате, ще взема една глътка джинче, моля, с малко сок от зелен лимон.
ПОЛКОВНИКЪТ: Младежо, трябва ли да ви напомням, че сте в извънредна ситуация? Очаквате гостенин всеки момент.
БРИНДСЛИ: О, Боже, забравил съм!
ПОЛКОВНИКЪТ: Опитайте в кръчмата. Пробвайте при съседите. Правете каквото щете, обаче намерете фенерче!
БРИНДСЛИ: Да… Да!… Каръл, мога ли да ти кажа нещо насаме, моля те?
КАРЪЛ: Тук съм.
(Тя се отправя към него и той я повежда към стълбите.)
ПОЛКОВНИКЪТ: Сега пък какво?
БРИНДСЛИ: Извинете ни само за момент, моля, полковник.
(Дърпа я след себе си нагоре по стълбите.)
Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ (през това време.) Ох, г-н Гориндж, толкова е вълнуващо. Никога няма да познаете кой ще идва тази вечер.
ХАРОЛД: Кой?
Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Познайте де.
ХАРОЛД: Кралицата!
Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Ох, г-н Гориндж, толкова сте смешен!
(Бриндсли стига до горния край на стълбите, отваря вратата на спалнята и после я затваря след тях.)
БРИНДСЛИ: Какво ще правим?
КАРЪЛ: (зад вратата.) Не знам!
БРИНДСЛИ: (зад вратата.) Мисли!
КАРЪЛ: Ама…
БРИНДСЛИ: Мисли!
ПОЛКОВНИКЪТ: Това момче смахнато ли е или какво?
ХАРОЛД: Смахнато? Той е абсолютна кукличка.
ПОЛКОВНИКЪТ: Какво е той?
ХАРОЛД: Пиленце. От години го познавам, откакто се нанесе тук. И мога да ви кажа, че почти нямаме тайни един от друг.
ПОЛКОВНИКЪТ: (студено.) Наистина ли?
ХАРОЛД: Да, наистина. Той е много голям сладур.
(Бриндсли и Каръл се появяват иззад вратата на спалнята.)
БРИНДСЛИ: Ще трябва да върнем всички мебели на Харолд в стаята му.
КАРЪЛ: Сега ли?!
БРИНДСЛИ: Ще се наложи. Не мога да отида за фенер, докато не го направим.
КАРЪЛ: Не можем!
БРИНДСЛИ: Трябва. Той ще побеснее, ако разбере какво сме направили.
ХАРОЛД: Хайде де, Фърни, не мъчи. Кой?… Кой ще идва?
Г-ЦА ФЪРНИВЪЛ: Ще ти подскажа. Някой с много пари.
ХАРОЛД: Пари?… Чакай да помисля.
ПОЛКОВНИКЪТ: (провиква се.) Каръл!
КАРЪЛ: Чакай, а не може ли да му кажем, че сме се пошегували?