Откриване на ловния сезон
- Автор: Калчев Христо
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Откриване на ловния сезон». Краткое содержание книги:
Отново ще имате невероятната възможност да се насладите на онзи стегнат език, в който само с няколко думи научавате много. При това новата информация, може да ви накара да се замислите сериозно кой кой е в българското общество и политически елит, кой дърпа конците в политиката на държавите и какво може да ни очаква в бъдеще.
Облака влезе в заведението с ръце в джобове, спря се поредно на две-три маси, ръкува се с мъже и жени, държеше се любезно, не излъчваше нито агресия нито заплаха, а и събеседниците му го посрещаха с видима симпатия. „Добър артист“ — мислеше Козела, прелиствайки разсеяно поредният брой на „Интеренешенъл Херъл Трибюн“, което беше купил в хотела. Облака мина покрай него, изкачи се на патиото и седна на една маса, където вече го очакваха двама мъже. Телефона на Козела звънна. Знаеше че е Блинд и с неохота включи.
— Да! — каза той.
— Виждаш ли го? — попита Блинд.
— Разбира се! — каза Козела. — Какво има?
— В заведението има пет души охрана — каза Блинд. — Облака спря на масата на Хачо Бояджиев, после поздрави две естрадни звезди, виждаш ли ги?
— Да! — каза той.
— После отиде на масата на двама депутати от царското движение… после ще ти обясня кои са.
— Къде си? — попита Козела.
— Зад гърба ти — каза Блинд. — Не рискувам да ме разпознаят. Помниш ли Коко Русият? Говорех ти за него.
— Да — тихо каза Козела.
— Тази нощ се е самоубил, хвърлил се е от деветият етаж на Пирогов. Онова конте ще трябва да ми плати тази смърт.
— Не бързай — каза старият артист. — След един час ще бъда в „Троя“.
Разговорът приключи. Козела извика сервитьора и използва възможността да се огледа. Блинд беше изчезнал.
Козела стана от масата, увери се че Коста Македонеца го държи под око и бавно, с ръце в джобовете и цигара в устата се изкачи по трите стъпала към патиото, заобиколи масата и внезапно седна срещу Облака. Очите на младият мъж се развеселиха от нахалството на непознатия.
— Ти кой си бе, чичо? — усмихна се той. — Това е Вип-маса!
— Вип-гост, Облак! — кротко каза Козела. — Добър ден, господа депутати! Извинете неочакваният ми гастрол, но нямам по-лесен начин да ви се представя.
— Вие пък кой сте? — попита злобно охранен дебелак с тройна гуша. Това беше народният представител Сашо Колчев, който беше пияница, наркоман, който трудно си владееше нервите.
— Ще ви кажа! — тихо каза Козела. — Облак! Без резки движения! Моите хора са и повече, и по-качествени от твоите, не прави глупости, момче!
— Ти си, Козела, нали?! — без грам тревога в гласа попита Асен Донев.
— Бинго, Облак! — все така продължи да отговаря Козела. — Имам една молба към теб, намери Мухата и ме чакайте в 21 часа на твоят мобилен телефон. Ще се разберем за подробностите. И без глупости, Облак! Гробищата са препълнени с авантюристи.
Козела стана, загаси фаса си в пепелника, мина през охраната на Облака и излезе от заведението. Знаеше че никой няма да го последва, не и днес. Истината започваше от утре.
6.
Работа започна, когато Бени се прибра във Варна. Бяха влезли във връзка с Роза Ли Мартинес. В Марбея, Испания, щяха да уредят подробностите. Стоката беше един тон кокаин, прехвърлен от Колумбия в пристанището Маракайбо — Венецуела, което Влад Аберман щеше да обработи или „третира“ както се изразяваше той, преди да го изпрати за анализ.
Беше изключителен задух през деня и невероятни порои през нощта, но испанската Ривиера — претъпкана както винаги и на никого не правеше впечатление двама млади хора държащи се за ръце, които скитаха по крайбрежната улица. Това бяха братовчедите Бени и Влад, превърнали се във влюбена двойка. Те бяха предостатъчно близки за да се чувстват комфортно в тази имитация.
Според информацията на Роза в пет часа сутринта испанските полицаи бяха на инструктаж в управленията си и за известно време градът оставаше без управление. Това беше техният час. Влад беше набавил всички съставни части необходими, за да маскира дрогата. А именно, картофено пюре на прах, къри и индийско орехче, но нямаше никакво намерение да демонстрира уменията си на колумбийците и щеше да работи или сам, или да се откаже. Някакъв мъж, който се представи като Педро Армавал, му гласува доверие и го остави да работи сам. Беше обед, когато плувнал в пот и грохнал от умора, Влад излезе от склада, превърнат във временна, импровизирана лаборатория. Роза го чакаше, заведе го в хотела, изкъпа го с двете си ръце, направи му най-нежното фелацио, което някога беше преживявал и го остави да спи. В осемнадесет часа вечерта го събуди по същият начин, в двадесет и един и тридесет кацнаха в Мадрид, в нула часа и тридесет минути излетяха за София.